Креативността при детето – как да я „отключим“?

Поривът да си обясним непознатото - това е определението, което дава Жан Пиаже на любопитството. По-простото тълкувание е поривът да знаем повече...

Човекът е същество, което се ражда любопитно. Дори в първите седмици, когато ни се струва, че няма връзка с околния свят бебето е погълнато от една единствена дейност – да трупа знания – усещания за вкус, усещания за допир, за спокойствие, за твърдост, за наслада от пълното стомахче...

Казват, че няма друга такава година в живота на човека, която да е като първата – на ускорено развитие и поемане на количество информация, което трудно би могло да се измери. Изучаването на всеки един детайл носи, освен новото усещане и проумяването след повтарянето, и новото умение, което от своя страна дава нова възможност за овладяването на света.

Любопитството е изключително важен елемент в същността на човека и основно условие за придобиване на знания и интелектуалното му развитие. В този смисъл любопитството на детето трябва да бъде непрекъснато поощрявано, а не осъждано, даже повече, от раждането му трябва да се стремим да създаваме обстановка, която да насърчава любопитството.

Могат да се разграничат два вида любопитство: едното е специфично, практическо, насочено към определени сфери като технологии, природни науки, автомобили и пр.; другото може да се определи като жажда за научаване на нови факти и познания, генерално. При децата тези два вида любопитство са много неопределени. 

Едва към 4-годишна възраст, когато се заражда личността у детето, започва да се разграничава едното от другото любопитство при него, което и загатва заложбите и сферата, в която би могло да се развива най-успешно в бъдеще. 

Целия материал може да прочетете на Puls.bg