Заболявания на перикарда

Перикардитите са възпалителни заболявания на околосърдечната торбичка. Те биват остри, подостри и хронични. Протичат с или без перикарден излив (ексудативен или сух). Причини за развитие на перикардит могат да бъдат:

- Инфекциозни;

- Инфекциозно-алергични;

- Неинфекциозни (постравматичен, радиационен, токсичен).

 

Причини за други увреждания на перикарда са:

- Неоплазмите;

- Особени перикардни увреждания (вродена липса на лявата половина на перикардната торбичка и по-рядко - на целия перикард; перикардни кисти; перикардни дивертикули).

 

Перикардитите увреждат директно сърдечната функция с невъзможност за изпълване с кръв на сърдечните камери при диастолата на сърцето. Затова се наблюдава ускорена сърдечна дейност, систоло-диастолен моторен шум (вследствие триене на перикардните листове един в друг), сърдечните тонове отслабват, а шумът е груб и стържещ. Артериалното налягане намалява.

 

 

Причина за развитието на остър перикардит са: бактериални инфекции (стафилококови, пневмококови, туберкулоза), вирусни причинители, колагенози (ревматизъм, системен лупус еритематодес), уремия, радиация.

 

При сухия перикардит се отлага фибрин по перикардните листове под формата на ресни или плаки, докато при ексудативния между пластовете на перикарда се събира течност и преразтеглената перикардна торбичка притиска сърдечните кухини.

 

 

Най-характерния симптом е болката. При по-леките форми тя може и да липсва.

 

 

При протичане на острия перикардит над шест седмици последният преминава в подостър, а ако протича над шест месеца - в хроничен. При хроничния перикардит се наблюдават 4 форми:

- Ексудативна - най-често наблюдавана форма - при застойна сърдечна недостатъчност, при различни бактериални инфекции, миокарден инфаркт, вследствие на вирусни перикардити.

- Ексудативно-констриктивна;

- Констриктивна;

- Адхезивна.

​

 

Клинично заболяването се характеризира със силни болки зад гръдната кост, когато са налице сраствания, ускорена е сърдечната дейност (над 100 удара в минута), ниско артериално налягане и прогресираща десностранна сърдечна слабост, придружена от отоци, изливи в телесните кухини, а като крайна проява се появява белодробен и мозъчен оток.