Дизентерия – как можем да се заразим?

Малко за амебата и за това как си общуваме с нея

 

Официалното ѝ име е Entamoeba histolytica и представлява едноклетъчен паразит. Опаразитяването с нея води до заболяване – Амебиаза – космополитна антропонозна протозооза. Последното в разшифрован вид означава, че болестта е разпространена във всички кътчета на Земята, не засяга животни, а само хора и причинителят спада към протозоите.

 

Макар и едноклетъчна, ентамоебата е многолика и различаваме два стадия в нейното развитие:

 

Трофозоит – „активната“ ѝ форма, която върши всичко, което има да се върши – хранене и размножаване. Тя има две подформи – инвазивна и коменсална.

 

Циста – зрелите цисти са тези, чрез които хората се заразяват.

 

Амебиазата е една от болестите на мръсните ръце  - разпространява се по фекално-орален механизъм. Опаразитеният човек – независимо дали има симптомни или не – отделя цисти с изпражненията си и при недобра лична хигиена заразява околните. Мухите и хлебарките не са оневинени и също могат да я пренасят и да заразяват предмети на бита или хранителни продукти с нея.

 

 

Погълнатите от заразения човек цисти в просвета на червата се превръщат в коменсални форми на паразита и започват да се размножават. Достигналите до крайните отдели на дебелото черво амеби преминават във форма на циста и се отделят с изпражненията на пациента.

 

Амебата може дълго време да поддържа този монотонен стил на живот без да причини каквито и да било оплаквания у човека или пък слаби такива като лек стомашно-чревен дискомфорт.

 

Именно тези безсимптомни носители са най-заразни и отделят най-много цисти с изпражненията си, за разлика от страдащите от острата проявена форма, при която се отделят само трофозоити, неустойчиви на външните условия.

Амебна дизентерия

 

При нея в червата освен коменсални форми има и инвазивни такива. Инкубационният период варира от 1 седмица до 3-4 месеца.

 

Още в началото на заболяването наличните паразити отделят токсини, причиняващи леко възпаление на мукозата на чевата – зачервяване, оток, малки ерозии и на места – възли, съдържащи паразита и мъртви клетки от лигавицата.

 

В зоните на възлите настъпва некроза и те се превръщат в множество язви. Те са двойна заплаха – от една страна има риск да приникнат през цялата дебелина на стената на чевото и да го перфорират, което е тежко усложнение и изисква хирургична намеса.