Учените в шок: Смъртта не е това, което е

Представете си, че някой току-що е починал от сърдечен удар. Органите му са непокътнати, не е изгубил кръв.

Единственото, което се е случило, е, че сърцето му е спряло да бие – тоест, човекът е в състояние на „клинична смърт“, а мозъкът му е „изключил“. Но какво в този човек е наистина умряло?

Още през 1993 година, когато д-р Шъруин Нюланд написа бестселъра си „Как умираме“, конвенционалният отговор бе, че клетките са тези, които умират, пише списание Нюзуик в последния си брой.

Пациентът не може да бъде съживен, тъй като мозъчните и сърдечните му тъкани са претърпели необратими поражения поради липсата на кислород.

Смяташе се, че процесът започва след 4-5 минути и ако болният не получи белодробна и сърдечна реанимация в този период, и сърдечният му ритъм не бъде възстановен бързо, шансовете му за съживяване са нищожни.

Тази догма не бе поставяна под съмнение докато учените не започнаха да изследват страдащите от липса на кислород сърдечни клетки под микроскоп.

Това, което откриха, ги удиви, заявява д-р Ланс Бекър, който ръководи катедрата по спешна помощ в Университета в Пенсилвания.

„И след един час не открихме доказателства, че клетките са умрели. Смятахме, че бъркаме някъде. Но истината е, че клетките, които не се кръвоснабдяват, умират часове по-късно“, каза той.
 
Но ако клетките са още живи, защо тогава лекарите не могат да съживят някой, който е умрял преди час? Отговорът се крие в това, че ако клетките останат без кислород повече от пет минути, това, което ги убива, е именно подаването на кислород!

„Откритието е наистина „поразително““, коментира Бекър.

Биолозите все още се мъчат да се справят с усложненията, произтичащи от тази нова гледна точка за смъртта, която се оказа, че не е кротко угасване, а активен биохимичен резултат, причинен от възстановения приток на кислород.

Изследванията отвеждат дълбоко в устройството на клетката – до крехките структури, известни като митохондрии, където клетъчното гориво се оксидира, за да осигури енергия.

Митохондриите контролират процеса, известен като апоптоза – програмираната смърт на анормалните клетки, което е първичната защита на тялото срещу рак.
 
„Според нас, механизмът, който управлява клетките, не може да направи разлика между ракова клетка и клетка, която получава нов приток на кислород. Нещо причинява реакция, при която клетката умира“, заяви още Бекър.

С това откритие идва и следващото: че стандартната процедура по съживяване е противоположна на тази, която трябва да се извършва.

Когато някой припадне на улицата заради сърдечен пристъп, ако е щастлив – ще бъде реанимиран веднага, а циркулацията на кислород ще бъде поддържана, докато бъде откаран в болница.

Но ако тази интервенция не бъде приложена веднага, пациентът ще остане без сърдечен ритъм за 10-15, а може и повече минути – докато бъде транспортиран до болнично заведение. И какво се случва тогава?

„Даваме им кислород“, казва Бекър. „Раздрусваме сърцето с електрошок, вкарваме епинефрин, за да го накараме да бие, така че да поема повече кислород“.

И внезапно обезкървеният сърдечен мускул получава огромен приток от кислород, а това довежда до смъртта на клетките.

„Вместо да правим това, трябва да се стремим да редуцираме приема на кислород, да забавим метаболизма и да пригодим биохимията към бавно и безопасно възстановяване на притока на кислород“, заявява още Бекър. 

Учените все още работят по откриването на най-добрия начин това да бъде извършено.

Изследване в четири болници показа значителен успех при лечението на сърдечните удари с метод, включващ освен другите неща, и вливане на кръв, което поддържа сърцето в състояние на летаргия /в тази ситуация се спират контракциите на миокарда/.

На пациентите се поставя сърдечен и белодробен байпас, който поддържа циркулацията на кислород към мозъка, докато сърцето бъде съживено по безопасен начин.

В изследването са участвали само 34 пациенти, но 80% от тях са излезли от болницата живи. В случаите на традиционно лечение съживените са около 15% от пациентите.

Бекър подкрепя и прилагането на хипотермия – намаляването на телесната температура от 37 до 33 градуса по Целзий, което се оказва, че забавя химичните реакции, отключвани при процеса на подаване на кислород.

Специалистът е разработил и суспензия за инжектиране, съставена от сол и лед, която охлажда кръвта бързо. Бекър се надява тя да стане част от стандартните медикаменти, използвани при реанимацията.

„В спешното час и половина се опитваш като луд да съживиш човек, чието сърце е спряло и накрая някой казва „Май го изпуснахме“, след което спираш. Тялото на количката вече е мъртво, но трилионите клетки в него са все още живи“, добавя Бекър и добавя, че искрено желае да разреши този парадокс в полза на живота.