Всяко неясно оплакване може да се дължи на щитовидната жлеза

Д-р Александър Шинков, дм, е главен асистент в Университетска специализирана болница за активно лечение по ендокринология "Акад. Иван Пенчев" в София. Притежава две специалности – по вътрешни болести и ендокринология. В практиката си е насочен към диагностициране и лечение на заболявания на щитовидната жлеза, калциево-фосфорната обмяна и остеопорозата. Провежда високонадеждна ехография в областта на щитовидната жлеза и костна дензиометрия.

Разговаряме с него по повод Седмицата на щитовидната жлеза, която се провежда от 25 до 31 май и е организирана от Сдружението на засегнатите от болести на щитовидната жлеза (ВИОМ).

Д-р Шинков, кои са най-честите тиреоидни заболявания?

Най-честите заболявания на щитовидната жлеза са възлите и тиреоидитът на Хашимото.

В зависимост от възрастта и пола на изследваната група възли се намират до 70% от хората, особено по-възрастните. Приблизително една четвърт от българите на възраст между 20 и 80 години имат възли в щитовидната жлеза, често без да го знаят. Над 90-95% от възлите са доброкачествени и могат никога да не представляват клиничен проблем. Част от тях могат да произвеждат повече хормон от нужното и да са причина за хипертиреоидизъм. Когато са много големи, възлите могат да изместват и притискат околните шийни органи.

Второто по честота заболяване – тиреоидитът на Хашимото, засяга около 15-18% от възрастното население. Това е хронично автоимунно заболяване, което изисква проследяване. Тиреоидитът на Хашимото не е животозастрашаващо състояние и хората с него живеят толкова дълго, колкото и тези без. Тиреоидитът на Хашимото може да увреди щитовидната жлеза и производството на хормони да намалее. Състоянието се нарича хипотиреоидизъм и се наблюдава при повече от половината от засегнатите.

По-рядко се среща базедовата болест – типично автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, протичащо с хипертиреоидизъм. Базедовата болест може да се свърже и с определено увреждане на очите, което се изразява в подуване на клепачите, зачервяване на очната лигавица, изпъкване на очните ябълки или намалена подвижност на последните при поглед нагоре и встрани и поява на двойно виждане. Нарича се тиреоидасоциирана офталмопатия. Тя е сериозно усложнение, което може да доведе до загуба на зрението в тежките случаи, ако не се лекува своевременно и правилно.

Ракът на щитовидната жлеза бива няколко различни типа, а прогнозата му варира от отлична до изключително лоша. На тази тема ще се спрем малко по-нататък.

Разбира се, има и много други заболявания – възпалителни (тиреоидити), увреждания на щитовидната жлеза при прием на разнообразни медикаменти за лечение на болести на други органи, засягане на щитовидната жлеза от други злокачествени заболявания.

Как се проявяват, какви са най-честите симптоми, които трябва да ни "заведат" при лекаря?

Щитовидната жлеза е „обичаен заподозрян“ при всякакви неясни оплаквания и симптоми. Това е и една от причините изследването на щитовидната жлеза да е част от диагностичното търсене при неясни здравословни проблеми.

Проявите на заболяванията, свързани с нея, зависят от причината. Възлите обикновено не дават симптоми. Появата на подуване в шията, болка, затруднено преглъщане или задух, промяна в гласа налагат задължително изясняване, тъй като могат да се дължат на сериозни заболявания, включително и на щитовидната жлеза.

Цялото интервю с проф. Шинков четете на Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.