Утре в Плевен – отбелязваме 30 г. инвитро в България

Когато започнах да се интересувам лично от темата за забременяването, попаднах на един интернет форум, където се бяха събрали доста момичета и общуваха оживено по Интернет. Те знаеха много, а аз – нищо. Започнах да чета, да осмислям информацията, престраших се да се запозная виртуално с някои от хората и един ден се озовах на сбирка на „Зачатие“. Бяха малко на брой, но много ентусиазирани и се нуждаеха от цялата помощ на света. Беше неизбежно да се включа. Уж, за малко, уж, само да помогна и така станаха вече 13 години.

 

 

С хората от „Зачатие“ станахме приятели. Родихме заедно децата си, отглеждаме ги заедно през годините, те станаха едни от най-близките ми хора. А „Зачатие“ израстна с нас и се превърна в едно от нашите деца. А човек не оставя нито детето си, нито приятелите си, нали? Поне не и докато не предаде рожбата си в други сигурни и надеждни ръце. Твърде ценно ни е това, което постигнахме през годините и не можем да спрем просто така.

 

 

Страшно много – като се има предвид, че започнахме буквално от нулата. Бяха шепа хора, без средства, без влияние, без достъп до медиите. За стерилитет в България не се говореше, информация за лечението почти нямаше. Работеха шепа клиники и абсолютно нищо не се поемаше от здравните фондове. 

 

Стерилитетът вече не е срамна дума и за ин витро не се шушука под сурдинка. Хората не се срамуват да кажат – аз имам репродуктивен проблем и го решавам чрез методите на асистираната репродукция. Темата за репродуктивните проблеми е във фокуса на всички медии. Имаме държавна и общинска политика в областта. Имаме финансиране за пациентите. Имаме трудова закрила на хората, преминаващи през лечение ин витро. Сдружение „Зачатие“ има обществено признание и заслужена репутация на двигател и основен фактор за тези промени. Казано накратко, животът на пациентите днес е в пъти по-лесен отколкото преди 15 години и „Зачатие“ има огромната заслуга за това.