Дори ниска консумация на алкохол може да увреди мозъка ви

Знаем, че твърде много алкохол е вреден за нас, но ново проучване разкрива, че дори ниски нива на прием на алкохол могат да увредят мозъка.

Екип от изследователи от САЩ свързва по-високите нива на пиене с намалена мозъчна перфузия (кръвоток) и по-тънка кора (частта от мозъка, където се обработва по-голямата част от мисленето на по-високо ниво).

Важно е да се отбележи, че тези признаци са открити при хора, които са се придържали към 60 или по-малко напитки на месец за мъжете и 30 или по-малко на месец за жените. Тук една напитка се равнява на 14 грама чист етанол, което е бутилка бира, малко вино или шот спиртни напитки, грубо казано, пишат от ScienceAlert.

Поддържането на тези нива отдавна се препоръчва, въпреки че най-новите хранителни насоки в САЩ вече не посочват безопасен дневен лимит.

Нещо повече, изследователите откриха корелация между пиенето, възрастта и измерванията на кръвния поток и дебелината на външния слой на мозъка - кората. Констатациите показват, че е възможно ефектите дори от случайна консумация на алкохол да се натрупат с течение на времето.

"Консумацията на алкохол, считана за "нисък риск", може да има последици за целостта на кортикалната тъкан, особено с напредване на възрастта", пишат изследователите в публикуваната си статия. "Тези резултати могат да имат значение за настоящите стратегии за намаляване на вредите и насоките за обществено здраве относно консумацията на алкохол."

В проучването са участвали 45 здрави възрастни на възраст от 22 до 70 години, без анамнеза за разстройство, свързано с употребата на алкохол, или прекомерно пиене през последната година. На тях са били задавани въпроси за техните навици за пиене през последната година, последните три години и през целия им живот.

При всички участници средната консумация на алкохол е била 21 напитки на месец, през целия им живот. Извадката е варирала от 1 до 54 напитки на месец.

Данните от тези отговори след това са съпоставени с ЯМР сканирания, измерващи обема и дебелината на кората, както и измервания на мозъчната перфузия, които са били налични за 27 от участниците. Тези тестове са проведени само веднъж - доброволците в проучването не са били проследявани във времето.

И докато дебелината на кората е била свързана с нивата на пиене, връзката е била по-силна с мозъчната перфузия

Това предполага, че нивата на алкохол биха могли да имат по-голям ефект върху кръвния поток, което от своя страна рискува увреждане на мозъчната тъкан.

Както и в останалата част от тялото, силното кръвообращение в мозъка е от решаващо значение за доставянето на кислород и хранителни вещества до мястото, където са необходими, и за отстраняването на отпадъците.

"Взети заедно, откритията могат да отразяват кумулативните ефекти от консумацията на алкохол в ниски нива през целия живот, която е взаимодействала с възрастта, за да насърчи синергичното намаляване на перфузията и дебелината на кората", пишат изследователите.

Въпреки че това проучване не се задълбочава в причините за връзката, вече знаем много за ефектите на алкохола. Изследователите предполагат, че оксидативният стрес - биологично износване, към което алкохолът може да допринесе - вероятно е един от ключовите фактори тук.

Има някои предупреждения, които трябва да се вземат предвид: Проучването не показва пряка причинно-следствена връзка, отчасти защото обхваща един единствен момент във времето. Също така, навиците за пиене са били самоотчитани, така че може да не са били напълно точни, а фактори като диета и упражнения не са били отчетени.

Дори с тези ограничения, това са забележителни открития, които се вписват в нарастващата тенденция в здравните изследвания. Няколко проучвания сега поставят под въпрос идеята, че има "безопасно" ниво на пиене, що се отнася до нашето здраве.

Всъщност, последните официални насоки за здравно хранене в САЩ, актуализирани по-рано тази година, не уточняват конкретно количество консумация на алкохол, под което хората трябва да се придържат: Вместо това, те заявяват, че хората трябва да "консумират по-малко алкохол за по-добро цялостно здраве".

Нуждаем се от повече изследвания, заключават изследователите, "за да разберем по-добре функционалните невробиологични последици от „нискорисковата“ консумация на алкохол при възрастни".

Изследването е публикувано в списание "Алкохол".