Буш, Буш... и пак Буш

Преди известно време Джеб Буш каза, че би се замислил за Белия дом при условие, че президентският му мандат бъде “изпълнен с радост”. След месеци на спекулации през тази седмица бившият губернатор на Флорида и син на един президент и брат на друг обяви, че би се кандидатирал на изборите през 2016-а година.

Вече започнаха и анализите дали Джеб ше получи подкрепата на своята Републиканска партия и евентуална номинация, посочва “Икономист”.  От изданието припомнят, че докато управлява Флорида в периода 1999-2007-ма г., той залага на строга фискална и социално-консервативна политика – орязани са милиарди долари от данъчни постъпления.
 
Наскоро Джеб Буш се изявява като лидер на прагматичното, про-бизнес ориентирано крило на Републиканската партия. Отстоява две идеи, които разгневяват особено много силно консервативните му съпартийци – подкрепата за налагане на общонационален стандарт в обучението (считан от крайните републиканци за заговор на либералите) и убеждението му, че републиканците трябва да прегърнат имиграционната реформа на Обама с ентусиазъм и състрадение, за да избегнат липсата на връзка с тази голяма част от избирателите в близкото бъдеще. 

Разбира се, фамилията на потенциалния кандидат ще е основната тема на коментари при евентуална официална кандидатура – немалка част от републиканските избиратели гледат на династията Буш като на изменници на “чистата” дясна идея, докато в ляво последният президент Буш често е определян за нещо близко до военнопрестъпник.

“Икономист” отбелязва, че всъщност Джеб Буш следва една и съща политика през цялата си кариера – промяната е в самата партия, която залитна към крайния консерватизъм (“Чаената партия”). По отношение на фамилията също няма особен избор.

Ексгубернаторът на Флорида често се обръща към републиканците с призив за спорадични компромиси, ако искат отново да си върнат Белия дом. Няколко седмици преди Коледа във Вашингтон Джеб Буш негласно даде очерк на евентуалната си стратегия. Според него трябва да се работи изцяло за печелене на изборите срещу съперника-демократ, а не да се мисли за първичния вот в Републиканската партия.

С други думи от самото начало да се търсят гласовете на центристите и независимите, а не да се залага изцяло на привличане на републикански симпатизанти както направи Мит Ромни. Защото след това на генералния вот ще е прекалено късно.

За да спечели номинация за изборите през 2012-та година Ромни се самоопредели като “строго консервативен” и се обяви за закони срещу имигрантите. Впоследствие, когато беше номиниран, той се опита да изгради по-неутрален имидж, но твърде късно.

Погледнато от тази страна поведението на Джеб Буш е толкова смело и нетрадиционно, че множество конгресмени, губернатори и висши официални лица от Републиканската партия го подкрепят само негласно. Буш обаче не отстъпва пред крайните елементи в движението.

Вътрешната битка, която е повел, със сигурност няма да е лесна за печелене. Но на своя страна има бизнесмени, спонсори и доказани имена в голямата политика – хора, които не са съгласни с поведението на крайните елементи от движението и категорично не искат подобно присъствие в редиците на Републиканската партия. Антипатията е взаимна – никой друг потенциален кандидат не дразни толкова поддръжниците на “Чаената партия”.

Както отбелязва “Икономист”, зле пазената тайна на републиканците е, че тяхната партия е не просто разединена, а нещастна.

Ако Джеб Буш обяви скоро официално намерение за Белия дом, той ще има достатъчно време, за да изложи политическите си виждания и да покаже какво го отличава от други кандидати, които имат сериозна републиканска подкрепа като губернатора на Ню Джърси Крис Кристи и... пак Мит Ромни.

Прагматиците в републиканските редици са убедени, че всички в партията толкова искат победата след 2 мандата за демократите, че разумът ще надделее и различията ще бъдат надскочени. Ако се търси обединителна фигура, то Джеб Буш е с едни гърди напред. Но пътят до Белия дом е изключително дълъг и труден и едва ли ще бъде “изпълнен с радост”.