Ударът срещу Colonial – част от Студената война в енергетиката?

Намираме се в студена война в енергетиката – от една страна са Европа и САЩ, а от друга Русия и азиатските страни. Tова каза Галина Александрова, главен редактор на информационния портал „3e News“, по повод хакнатите данни на "Колониъл пайплайн" в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

"Тази ситуация според мен е част от студената война, в която вече се намираме и която определя голяма част от действията на т.нар. вражески страни.“

Галина Александрова заяви, че не знае за други подобни случаи с хакване на енергийни компании и искане на подкуп. "Не съм чувала за други, но така наречените шпионски игри са именно това – да се изясни състоянието на енергийните мрежи и на производството и потреблението на енергия, природен газ или нефт.“

Много е трудно да се установи откъде са хакерите, тъй като те преминават през различни сървъри, през различни страни. Ако са добри, те обикновено разпиляват следите си, допълни гостът пред Bloomberg TV Bulgaria.

Припомняме, че САЩ е под пара заради хакерската атака срещу оператора на тръбопроводи "Колониъл пайплайн". Хакерите са откраднали стотици гигабайти данни и заплашват да ги публикуват, ако компанията не плати откуп.

Никак не е случайно, че енергийната инфраструктура в повечето страни е със статут на обект на национална сигурност. Движението на енергийните потоци дали ще са газови, дали ще са електроенергийни, или пък нефт, винаги са от голямо значение, каза Галина Александрова.

Според нея една авария може да нанесе много сериозни икономически щети и да навреди на екологията в различните страни.

"Данните наистина са важни, тъй като това показва потреблението на енергия от различните енергоизточници, от там нататък как работи индустрията. Така че могат да се правят много изводи за икономиката на всяка от страните, които са засегнати", коментира Александрова.

Най-тежкото последствие от подобни атаки са трусовете на пазара на горива, допълни тя.

"Ако имат за цел да преустановят пренасянето на електроенергия, газ или нефт, то това ще затрудни доставките и ще повлияе на цените. А липсата на сигурност за енергийните мрежи може да доведе до рязко понижаване или повишаване на цените – цени на енергията или понижаване на акции на компаниите, които транспортират или произвеждат енергия.“

В България бизнесът у нас има месец да избере доставчик на електроенергия, ако иска да избегне автоматичното преминаване към т.нар. доставчик от последна инстанция. Информация за това колко фирми са се спрели на конкретен доставчик няма.

"Ясно е че голяма част от фирмите все още не са избрали доставчик. Проблемът е, че цената при доставчиците от последна инстанция, към които фирмите ще преминат автоматично, ако не изберат, са с 30 до 50% по-високи от пазарната.“

Според Александрова от Комисия за енергийно и водно регулиране са наясно с това. Именно заради това те излизат с инициатива да преработят методиката за ценообразуване, основно в частта, която касае доставчиците от последна инстанция.

Целия коментар вижте във видеото.