Ще се повтори ли 2008 г.? Новата банкова криза удря световната икономика

Банковата криза, която засегна Silicon Valley Bank (SVB) миналата седмица, се разпространи. С трепет си спомняме за две скорошни финансови зарази: Азиатската финансова криза от 1997 г., която доведе до дълбока рецесия в Азия, и Голямата рецесия от 2008 г., която доведе до спад в световен мащаб. Новата банкова криза удря световната икономика, която вече е нарушена от пандемии, войни, санкции, геополитическо напрежение и климатични сътресения.

В основата на настоящата банкова криза е затягането на паричните условия от страна на Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ) след години на експанзионистична парична политика. През последните години и ФЕД и ЕЦБ поддържаха лихвени проценти, близки до нулата, и заливаха икономиката с ликвидност, особено в отговор на пандемията. Лесните пари доведоха до инфлация през 2022 г. и двете централни банки сега затягат паричната политика и повишават лихвените проценти, за да спрат инфлацията.

Банките плащат лихви по депозитите и се стремят към по-висока възвръщаемост на дългосрочните инвестиции. Когато централните банки повишат краткосрочните лихвени проценти, лихвите, плащани по депозитите, могат да надхвърлят приходите от дългосрочните инвестиции. В този случай печалбите и капиталът на банките намаляват. Може да се наложи банките да наберат повече капитал, за да останат сигурни и да работят. В екстремни случаи някои банки могат да фалират.

Дори платежоспособна банка може да фалира, ако вложителите изпаднат в паника и внезапно се опитат да изтеглят депозитите си - събитие, известно като масово теглене на депозити от банката. Всеки вложител се втурва да изтегли депозитите си преди другите вложители. Тъй като активите на банката са обвързани с дългосрочни инвестиции, банката не разполага с ликвидност, за да предостави готови парични средства на паникьосаните вложители. SVP е подложена на такова масово изтегляне на пари от банката и бързо е подкрепена от правителството на САЩ.

Банковите масиви са стандартен риск, но могат да бъдат избегнати по три начина. Първо, банките трябва да поддържат достатъчно капитал, за да поемат загубите. Второ, в случай на масово изтегляне на средства от банките централните банки трябва да им предоставят спешна ликвидност, като по този начин прекратят паниката. Трето, държавното застраховане на депозитите трябва да успокои вложителите.

И трите механизма може да са се провалили в случая на SVB. Първо, банката очевидно е допуснала сериозна влошаване на баланса си, а регулаторите не са реагирали навреме. Второ, по неясни причини регулаторните органи на САЩ затвориха SVB, вместо да осигурят спешна ликвидност от централната банка. Трето, застраховката на депозитите в САЩ гарантираше депозити само до 250 000 щатски долара и така не спря масовото теглене на влогове от големи вложители. След изтичането на депозити американските регулатори обявиха, че ще гарантират всички депозити. Непосредственият въпрос е дали фалитът на SVB е началото на по-обща банкова криза. Повишаването на пазарните лихвени проценти, предизвикано от затягането на мерките на Фед и ЕЦБ, засегна и други банки. Сега, след като е настъпила банкова криза, паниката от страна на вложителите е по-вероятна./БГНЕС