Преди 79 г. САЩ пусна за първи път атомна бомба над Хирошима

На днешната дата преди 79 години САЩ използват за първи път атомна бомба върху японския град Хирошима. Над 70 000 души загиват на място, районът е изравнен със земята.

На всеки 6-ти август Япония запазва минута мълчание в 8:15 ч. - точният час, в който американският бомбардировач "Енола Гей" пуска бомбата.

Разрухата, предизвикана от оръжието с кодово име "Малчугана" е невиждана дотогава. Втората бомба "Дебелака" е хвърлена три дни по-късно над Нагасаки и убива още десетки хиляди. Това слага край на най-опустошителната глава в световната история.

САЩ остават единствената държава, използвала атомна бомба по време на война. През май 2016 г. Барак Обама стана първият действащ президент на САЩ, който посети Хирошима. Той призова за "свят без ядрени оръжия".

"Една светкавица и огнена стена унищожиха един град и показаха, че човечеството притежава средствата да се самоунищожи", каза той по време на обръщение на мястото на първата бомбардировка.

Защо САЩ го направиха?

Американските учени, работещи по проекта "Манхатън", успешно изпробват работеща атомна бомба през юли 1945 г. след капитулацията на нацистка Германия през месец май.

Тогавашният президент Хари Труман възлага на комитет от съветници, председателстван от военния министър Хенри Стимсън, да обсъди въпроса дали Америка да използва атомна бомба срещу Япония.

"По онова време сред членовете на комисията има широк консенсус в подкрепа на решението за нанасяне на удар. Стимсън е твърдо категоричен, че бомбата трябва да бъде използвана", обясни архивистът Сам Ръшай пред Си Ен Ен.

Чарлз Майер, професор по история в Харвардския университет, заяви, че макар да е било възможно Труман да вземе друго решение, "би било трудно да се обоснове пред американската общественост удължаването на войната, когато това оръжие е било на разположение."

"Изглеждало, че атомната бомба предлага "вълшебно решение", което би спестило много болка. Япония не е била готова да се предаде безусловно и е имало опасения, че предварителна демонстрация на способностите на оръжието няма да свърши работа", обясни Майер.

Подобна демонстрация е щяла да включва детониране на ядрено оръжие в необитаем, но наблюдаем район, за да принуди Япония да се предаде - подход, който е бил предпочитан от група учени и част от висшето ръководство на САЩ. Този ход на събитията отпада от плановете. Труман и военните му съветници са се опасявали от "много скъпоструващо нахлуване" в Япония.

"Неотдавнашният опит от сраженията в Иво Джима и Окинава бил много скъп от гледна точка на американските и японските жертви, въпреки унищожаването на японските военновъздушни сили и флот. Сред американските военни плановици е широко разпространено убеждението, че японците ще се бият до последния човек. Американските ръководители били сигурни, че цяла Япония ще бъде мобилизирана за защита на родните острови", каза Ръшай.

Някои историци предполагат, че изгледът за сигурна намеса на Съветския съюз във войната е помогнала за решението за бърз край на конфликта чрез използване на бомбата. СССР в крайна сметка нахлува в Манджурия на 9 август и разгромява японските сили.

Хирошима е била една от четирите потенциални цели и президентът Труман оставил на военните да решат кой град да ударят. Хирошима е избрана за мишена поради военното си значение. Нагасаки е бомбардиран няколко дни по-късно.

Какъв е резултатът?

При първоначалния взрив загиват най-малко 70 000 души, а още 70 000 умират от излагане на радиация. Общият брой на смъртните случаи само през първите пет години вероятно надхвърля 200 000. Раковите болести са само част от дългосрочните последици.

На 9 август 1945 г. САЩ хвърлят още една бомба върху Нагасаки, Япония, при което загиват до 80 000 души. Япония се съгласява безусловно да приеме условията за капитулация на 14 август.

Тоталното разрушение, причинено от бомбардировките, кара мнозина да критикуват решението.

В мемоарите си от 1963 г. "Мандат за промяна" бившият президент Дуайт Д. Айзенхауер критикува използването на атомните бомби, като казва, че те не са били необходими за капитулацията на Япония.

През 1958 г. Градският съвет на Хирошима приема резолюция, с която осъжда Труман за това, че е отказал да изрази разкаяние за използването на атомните бомби и е продължил да се застъпва за употребата им в извънредна ситуация. В резолюцията се казва, че жителите на града "смятат за свой възвишен дълг да бъдат крайъгълен камък на световния мир и че на никоя нация по света не трябва да се позволява да повтаря грешката с използването на ядрени оръжия".

В Резолюцията позицията на бившия президент е наречена "грубо осквернение, извършено спрямо народа на Хирошима и неговите паднали жертви".

Труман отговаря на резолюцията за Хирошима с писмо до председателя на Съвета, в което заявява: "чувствата на жителите на вашия град са лесно разбираеми и аз по никакъв начин не съм обиден от резолюцията".

Въпреки това Труман подчертава необходимостта от решението, като се позовава на това как САЩ са били "простреляни в гърба" при нападението на Япония над Пърл Харбър. Президентът казва, че решението за използване на двете ядрени бомби е спасило живота на 250 000 съюзнически войници и 250 000 японци, тъй като е премахнало нуждата от инвазия.

"Като отговорникът, който нареди хвърлянето на бомбата, смятам, че жертвата на Хирошима и Нагасаки беше спешна и необходима за бъдещото благополучие както на Япония, така и на Съюзниците", заключава Труман.

Как се чувстват американците и японците по този въпрос?

Проучване на Pew Research Center от 2015 г. установява, че само 14% от японците смятат бомбардировката за "оправдана". Проучване на "Галъп", проведено непосредствено след бомбардировката през 1945 г., сочи, че 85% от американците одобряват решението на Труман. Изследване на агенция Pew от 2018 г. показва, че делът на американците, които смятат, че използването на ядрени оръжия срещу Япония е било оправдано, е спаднал до 56%.