Дипломатическа активност - Тръмп разговаря със 70 световни лидери

След като спечели президентските избори, Доналд Тръмп започна интензивна дипломатическа дейност по телефона, като по думите на републиканеца в последните няколко дни той е разговарял с около 70 световни лидери.

В. "Вашингтон пост" пише, че Тръмп е имал дискусия по телефона с руския държавен глава Владимир Путин, като двамата лидери са обсъдили войната в Украйна. Тръмп, който се е обадил на Путин в четвъртък от имението си във Флорида, е посъветвал руския президент да не ескалира войната и му е напомнил за значителното американско военно присъствие в Европа, разказаха няколко служители, запознати с въпроса, посочва "Вашингтон пост". Освен това Тръмп и Путин са обсъдили и начините за постигане на мир на европейския континент и са изразили интерес за по-нататъшни разговори за "скорошното решаване на войната в Украйна", пише още американското издание.

Телефонният разговор между новоизбрания американски президент и руския държавен глава се състоя на фона на общата несигурност по въпроса как Тръмп ще пренареди световната дипломатическа шахматна дъска след решителната си победа, коментира "Вашингтон пост". Тръмп заяви пред телевизия Ен Би Си, че след изборите е разговарял с около 70 световни лидери, включително и с украинския президент Володимир Зеленски, а към този разговор се присъедини и Илон Мъск, пише още американският вестник.

Първите телефонни разговори на Тръмп със световни лидери не се водят с подкрепата на Държавния департамент на САЩ, нито с помощта на американски правителствени преводачи. Преходният екип на републиканеца все още не е подписал договор с Главната администрация на службите (General Administration Services), което е стандартна процедура при избирането на нов президент, посочва "Вашингтон пост". Тръмп и помощниците му се отнасят с недоверие към държавните служители от кариерата след изтичането на стенограми от разговорите на президента по време на първия му мандат. "Те просто се обаждат директно на [Тръмп]", заяви пред "Вашингтон пост" един от служителите на Тръмп.

По време на президентската си кампания републиканецът заяви, че незабавно ще сложи край на военния конфликт в Украйна, въпреки че не оповести подробности как точно възнамерява да действа. Тръмп е отбелязвал в лични разговори, че ще подкрепи споразумение, което предвижда Русия да запази част от завладените територии, допълва "Вашингтон пост".

Вестник "Ню Йорк пост" припомня, че вицепрезидентът на Тръмп Джей Ди Ванс публично изложи малко по-конкретен план, който включваше създаването на демилитаризирана зона между двете воюващи страни и обещание, че Украйна няма да се присъедини към НАТО. Тогава Зеленски нарече Ванс "радикален" и отхвърли този план. Украинският президент настоява за връщане на границите на страната му от 1991 г., което би означавало контрол над Крим и Донбас, посочва "Ню Йорк пост".

Британският вестник "Телеграф" се спира на още един детайл от сложната картина на бъдещата политика на Тръмп спрямо Украйна. Брайън Ланза, представител на предизборния щаб на Тръмп, този уикенд сигнализира, че Киев вероятно ще трябва да отстъпи територии в замяна на мир. "Крим вече го няма", каза Ланза. Говорител на Тръмп обаче отхвърли думите на Ланза и посочи, че той не говори от името на новоизбрания президент, допълва "Телеграф".

В. "Гардиън" поставя акцент върху вътрешнополитическата динамика в САЩ след победата на Тръмп. Байдън покани Тръмп в Овалния кабинет в сряда и в събота, като съветникът по национална сигурност на Белия дом Джейк Съливан посочи, че водещото послание на отиващия си държавен глава е гарантирането на мирен преход във властта.

Освен това Байдън е обсъдил с Тръмп ситуацията в Европа, Азия и Близкия изток, пише "Гардиън".

"Президентът Байдън ще има възможността през следващите 70 дни да убеди Конгреса и бъдещото правителство, че САЩ не трябва да се изтеглят от Украйна, че изтеглянето от Украйна означава повече нестабилност в Европа", заяви Съливан, цитиран от "Гардиън".

Вашингтон предостави на Киев военна помощ в размер на десетки милиарди долари, откакто Русия започна инвазията си в Украйна през февруари 2022 г., а Тръмп и конгресмени от Републиканската пария многократно критикуваха и се противопоставяха на това финансиране, допълва "Гардиън".

По данни на Сметната палата на САЩ (Government Accountability Office) при управлението на Байдън Конгресът е отпуснал над 174 млрд. долара за Украйна, пояснява британският в. "Дейли стар". Почти сигурно е че темповете на отпускане на помощта ще намалеят при Тръмп, тъй като републиканците ще поемат контрола върху Сената с мнозинство от 52 места, коментира изданието. Все още не е ясно кой ще доминира в Камарата на представителите, понеже броенето на гласовете все още не е приключило.

Ако републиканците спечелят и двете камари, това ще означава, че по-голямата част от програмата на Тръмп ще бъде значително по-лесно приемана от Конгреса, коментира "Дейли стар". Републиканският сенатор Бил Хагърти –  съюзник на Тръмп, който е смятан за основен претендент за поста държавен секретар, разкритикува американското финансиране за Украйна. "Американският народ иска суверенитетът да бъде защитен тук – в Америка, преди да изразходваме средствата и ресурсите си за защита на суверенитета на друга държава", заяви Хагърти, цитиран от "Дейли стар".
(БТА)

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.