Пари за ромите има, ама не се харчат

Държавите с големи групи роми ще се нуждаят от по 2 милиарда евро годишно, за да успеят успешно да ги интегрират, изчисли Европейската комисия.

Ромите, които са най-голямото малцинство в Европа, наброяват 10-12 млн. и основната част от тях живеят в Централна и Източна Европа.

По данни на Съвета на Европа най-много роми на глава от населението живеят в България – 10%, Словакия 9%, Румъния 8%, и Унгария – 7 на сто от населението.

Две от три евро от фондовете на ЕС, предназначени за интеграция на ромите, не са били използвани, съобщи ЕК след проверката, последвала масовата депортация на български и румънски цигани от Франция миналото лято.

Нарушаването на правата им на европейски граждани предизвика широко възмущение, включително в Брюксел, който се зарече да положи повече усилия за приобщаване на най-голямото малцинство в ЕС.

Девет месеца по-късно Еврокомисията призна, че резултатите са плачевни почти навсякъде.

Причините за слабото използване на фондовете се дължат не само на технически трудности или липса на проекти, но и на политическото нежелание на властите в някои страни да работят с ромите, заяви социалният комисар Ласло Андор.

Според справка на комисията до 2013 г. за подобряване на живота на циганите има 26,5 млрд. евро. От тях до момента е похарчени незначителна част, въпреки че нуждите от пари са огромни.

Брюксел обаче няма да наставлява правителствата как да се справят с проблема, защото ситуацията била различна навсякъде, посочи комисарят за правата на гражданите Вивиан Рединг.

Испанските цигани например били добре интегрирани, докато полските и унгарските – не. Люксембург нямал почти никакви проблеми, тъй като в страната живеели едва 300 роми, докато в България те били стотици хиляди.

Признавайки, че не може да предложи общо решение, Брюксел поръча на правителствата да напишат стратегии как ще подобрят живота на циганите и да ги предадат за проверка в Брюксел до края на годината. Подобни документи ще се искат и от страните кандидатки на Балканите, които искат да влязат в ЕС, съобщи Рединг.

В стратегиите трябва да се предвидят мерки в четири области: образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване.

Брюксел настоява всички ромски деца да ходят на училище като 100 % от тях завършват началния курс. В момента само 42 на сто от циганчетата в Европа завършват четвърти клас, а едно от десет продължава в гимназия.

ЕК иска и възможности ромите да намират по-лесно работа. В ЕС работят средно около 68 на сто от ромите, но у нас – по-малко от половината.

Ако се справи, България ще може да разчита на четири пъти повече работници в следващите години, тъй като над една трета от ромите сега са на възраст под 15 години.

Европейската комисия иска и мерки за удължаване на живота на ромите. Те живеят 10 години по-малко от средния европеец, а смъртността е до 6 пъти по-висока заради липсата на достъп до медицинска помощ, твърди Брюксел.

Четвъртата област, в която държавите трябва да се погрижат за малцинството е да осигурят по-добри жилищни условия, предоставяйки им частни и социални жилища.

От своя страна Еврокомисията ще се погрижи да облекчи условията за кандидатстване за еврофондовете по ромски проекти и ще обучи 1000 души, които да посредничат между ромската общност и държавата.

Нито депутатите, нито неправителствените организации харесаха подхода на Брюксел за решаване на ромския проблем. Ромски организации са недоволни, че инициативата се оставя в ръцете на правителствата.

Европейските социалисти нарекоха проекта „празна черупка“.

„Не ни се предлага нищо ново в сравнение с обявената преди шест години Декада на ромското включване.

„Правителствата ще продължават, както и досега, да игнорират жалките условия, при които живеят тези европейски граждани“, заяви унгарската евродепутатка Кинга Гьонц.