Най-бедни сме, но ще получим най-малко европари до 2020 г.

За следващия програмен период 2014-2020 г. на всеки български гражданин ще се паднат по около 970 евро от структурните фондове на ЕС. За същия период на всеки румънец се полагат по 1016 евро, на всеки жител на Полша – по 1880 евро, на всеки унгарец – по 2055 евро. Макар и доказано най-бедната в Евросъюза, България получава най-малко на глава от населението от всички страни от Централна и Източна Европа.

Еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хан обясни пред БНР, че става дума за сложна формула и регулация, обвързана с равнището на Брутния вътрешен продукт. Има и таван, според който никоя страна не може да получи от структурните фондове повече от 2,35 на сто от размера на годишния си БВП. „Така или иначе обаче средствата за България в следващия период ще се увеличат с 3 процента, което е добре - на фона на общото намаляване на парите за структурни фондове с 8 на сто, смята еврокомисарят.

Хан, който пристига утре у нас за срещи с президента, премиера и вицепремиера, отговарящ за еврофондовете, каза още, че вече няма никаква възможност България да предоговори отпуснатите й суми и да получи повече. Дори за новоприсъединилата се Хърватия са предвидени два пъти повече пари – по 1870 евро, а Естония ще получи по над 2600 евро на човек.

Европейската кохезионна политика, или политика на сближаване, има за цел постепенно да изравни жизнения стандарт в отделните страни – тя обаче отпуска пари не според населението, а за конкретни проекти и в зависимост от икономическия растеж на отделните държави.

По думите на еврокомисаря предишното правителство е започнало да наваксва и да създава структури, които са способни да усвояват добре средствата. "Ако погледнем данните – от 2009-а година насам имаше годишно усвояване от около 7 процента, това продължава и е първа стъпка в правилна посока. Сега обаче е нужно допълнително да се подобри капацитетът за използване на европейските средства, за да не се загубят много пари. В момента България е усвоила 35 на сто от средствата, това не е най-лошият резултат сред страните членки, но трябва да видим как да предотвратим загуби – в това има известен елемент на спешност", каза еврокомисарят.

По време на служебното правителство България беше сред първите страни, които ни изпратиха проект как смятат да изразходват средствата. Ние направихме своите коментари и предложения, в момента сме в процес на обсъждане и този процес върви добре, допълни той. Според Йоханес Хан най-важното е сега да се съсредоточим върху това как да използваме наличните пари така, че да се подобри икономическата ситуация, а оттам – и благосъстоянието на хората в България.

Еврокомисарят отрече да има спешен или специален повод за визитата му. Той обясни, че това е повече или по-малко рутинно посещение, защото сме по средата на преговорите за следващия програмен период, трябва също така да се направи анализ на усвоените средства от сегашния.

По отношение на предупредителното му писмо до българските власти за усвояването на европейските средства, Хан уточни, че България, заедно със Скандинавските страни, е сред малкото, в които не е имало прекъсване или спиране на плащания през последните три години. "Това е един период, в който нещата във вашата страна се развиха много добре. Моята загриженост беше свързана по-скоро с усвояването на парите от сегашната финансова рамка, и с програмите за следващата", допълни еврокомисарят.