Европейската комисия - кораб призрак в търсене на капитан

Всички кандидати да наследят Жозе Мануел Барозу го казват: следващият председател на Европейската комисия трябва да е способен да реформира институция, която за десет години стана отблъскваща за мнозинство от европейски граждани, пише Франс прес.

В ежедневната реч Комисията се превърна в "Брюксел" - наднационална институция със зле определени функции (68 на сто от запитаните във Франция казват, че не знаят името на председателя й), заклеймявана от популистите като виновник за всички провали на Европа.

Европейската комисия обаче не решава всичко, обратно на това, което твърдят противниците й. Тя "предполага", а страните членки и Европейският парламент "разполагат".

"Много е удобно да се присвояват успехите на национално ниво и да се приписват провалите на Комисията", подчерта кандидатът на социалистите Мартин Шулц.

"Но резултатът е значителното недоверие на гражданите към европейските институции, а тази загуба на доверие е най-тежкият проблем, с който се сблъскваме", заяви със съжаление той.

Барозу носи тежка вина за тази ситуация, тъй като се отказа от прерогативите на поста си, твърди кандидатът на либералите, бившият белгийски премиер Ги Верхофстат.

"Казвал съм му: имате правото на инициатива, а не го използвате. Първо звъните в Берлин и Париж и ако нямате зелена светлина, не правите нищо".

"Жозе Мануел Барозу е споделял с мен, че се чувствал като въздушен контрол на летище и че единствената му грижа е била да избегне катастрофа. Аз смятам, че председателят на Европейската комисия трябва да пише плана за полета от излитането до кацането, а не само да го контролира", заявява Мартин Шулц.

Вината е на системата за вземане на решения, наложена от европейските лидери, които ограничиха ролята на Европейската комисия със съгласието на нейния председател, обяснява Ги Верхофстат.

"Междуправителствената функция не може да действа при отсъстваща Комисия и Съвет на държавните глави, който не може да постигне съгласие за големите реформи, които да се направят на европейско равнище", оплака се той.

Досега номинирането на председателя на Европейската комисия беше суверенно право на европейските лидери. Назначеният през 2004 г. Жозе Мануел Барозу, тогава консервативен премиер на Португалия, беше резервен вариант, след като Лондон наложи вето на Верхофстат.

Десет години по-късно ситуацията се е променила. Европейските политически партии наложиха конкуренция между кандидатите. Избраният трябва да бъде този, който получи подкрепата на мнозинството депутати от новия Европейски парламент.

Претендентите настояват за необходимостта от реформа на институцията. Всички познават лошите отношения между Барозу и екипа му от комисари и искат да поправят това.

"Имаме нужда от Комисия, която вече не играе в защита, а използва властта си, за да предлага закони", заяви Ги Верхофстат.

Кандидатът на консерваторите, бившият люксембургски премиер Жан-Клод Юнкер, иска да върне на институцията политическата й роля и отново да фокусира дейността й върху "проблемите, които имат нужда от общо действие".

Ако бъде избран, той уверява, че иска да избере комисари "с впечатляващ национален и европейски политически опит" и възнамерява да откаже предложените от страните членки кандидати, ако не отговарят на този профил.

Мартин Шулц също иска "да включи гражданите", което налага подход, съсредоточен повече върху техните грижи, и "размисъл върху необходимостта от регулация или дерегулация".

Следващият председател на Комисията ще бъде избран чрез споразумение между двете големи семейства, доминиращи в Европейския парламент - консерваторите и социалистите.

"Авторитетът му ще зависи от способността му да се еманципира от столиците и да принуди Съвета и Парламента да заемат позиции по неговите инициативи", предупреждава Даниел Кон-Бендит, депутат в Европейския парламент от 20 години.
 

/БТА/