"Проект Страх" и "Проект Омраза" разделиха британците

"Най-шокиращото в този референдум е колко оскърбителен и личен стана", казва със съжаление, през сълзи, Антъни Дън. Неговото утешение е, че кампанията приключва и че британците най-накрая гласуват днес, за да решат дали да останат в ЕС.

58-годишният лондончанин разказва пред АФП, че е бил наричан "предател" на политически събрания, защото агитира в полза на оставането на страната в ЕС. Казвали са му дори, че би трябвало да напусне страната, пише Алис Ричи от Франс прес.

Цялото това насилие според него е по вина преди всичко на консерваторите на премиера Дейвид Камерън, които поискаха този референдум, преди да се скарат яростно по въпроса.

"Поразен съм от това, което торите причиниха на тази страна. Те ни подтикнаха да се разкъсваме помежду си", казва той пред залата "Уембли Арена" след голямата среща с избиратели, на която кръстосаха шпаги предишният кмет на Лондон, подкрепящият Brexit консерватор Борис Джонсън, и неговият наследник от лейбъристите, Садик Хан, привърженик на оставането в ЕС.

Обвиненията в лъжа летяха между двата лагера, стигаше се и до обиди. Лагерът на поддръжниците на оставането в ЕС получи името "Проект Страх", защото предричаше икономически срив в случай на излизане от ЕС. Лагерът на Brexit-а беше наречен "Проект Омраза" заради критиките срещу имиграцията. И двата лагера бяха обвинени от независими организации в изкривяване на фактите.

Агресивността на дебата предизвика дискомфорт у някои, особено след убийството на депутатката Джо Кокс, която беше за оставане в ЕС. Анализаторите все пак очакват висока избирателна активност.

"Негативната кампания може да разубеди някои хора да не гласуват, но може и да ги подтикне към мобилизация", смята Пол Уайтли от Есекския университет.

"Дори ако хората не винаги разбират изцяло залозите, те разбират, че са големи", казва той пред АФП.

Страстите се разгоряха по две основни теми: икономиката и миграцията.

Макар че британците като цяло не изпитват безмерна любов към ЕС, през последните 10 години повечето смятаха, че става дума за второстепенен въпрос, по който не са добре информирани.

Проучване на института "Ипсос Мори" показва също, че по много въпроси са разпространени погрешни мнения, например за количеството на европейските субсидии, получавани от Великобритания - които са подценени, както и за броя на европейските граждани, живеещи в страната - който е силно преувеличен.

Сара Хобълт от Лондонската школа по икономика смята, че кампанията преди референдума не е прояснила тези въпроси, или поне недостатъчно.

"Кампанията беше много негативна и се концентрираше върху страховете на хората, заигравайки с емоциите, вместо да дава нюансирана информация", смята тя.

"Трудно е да се пресее цялата информация и да откриеш реалните факти", признава Даниел Уърууд, инженер докторант от северозападната част на Англия, пристигнал да гледа дебата в "Уембли Арена", привърженик на излизането от ЕС.

Освен объркването по отношение на аргументите има и силни притеснения, че разделението, предизвикано от кампаниите на противниците и поддръжниците на напускането на ЕС, може да има трайни последствия.

Проучване на ЮГов от тази седмица показва, че половината британци и 70 на сто от избирателите, които искат да гласуват за оставане в ЕС, смятат че кампанията е допринесла за разделение в британското общество.

Ежедневникът "Дейли мирър", който призовава британците да гласуват за оставане в ЕС, порицава кампанията преди референдума като "най-негативната и предизвикваща разделение, която помним".

Един от най-спорните моменти беше публикуването на плакат на еврофобската и антиимиграционна партия ЮКИП, показващ колона от бежанци с надпис "точка на пречупване".

И макар че изключително бруталното убийство на Джо Кокс даде малка почивка от нападките, довеждайки до прекъсването на агитацията в продължение на няколко дни, то не попречи обидите да се подновят с пълна сила веднага след изтичането на траура.

/БТА/