Роми от Сливен берат домати при нечовешки условия в Италия

Всекидневникът "Авенире", който е официално издание на Конференцията на италианските католически епископи (ЧЕИ), помества днес репортаж за нечовешките условия в "българско гето" на сезонни работници в Южна Италия.

Гетото се намира в Борго Медзаноне, селище с 433 жители, което макар и отдалечено на 28 км от общинския център, се води за част от общината Манфредония в провинция Фоджа на областта Пулия. Обитателите на "българското гето" са роми от Сливен, които ежегодно прибират реколтата от домати и са жестоко експлоатирани от местните "ефрейтори" - характерно за италианския Юг съсловие в услуга на едрите земевладелци, за които набира сезонни работници срещу нищожни възнаграждения, без оглед на възрастта и без никакво социално осигуряване, пише БТА.

"Коптор за 800 души, които работят като сезонни работници на полето по 10 часа на ден срещу 25 евро. Това е истинска "фавела" (бразилски квартал от бараки) без елементарни битови услуги като питейна вода. Тук половината от обитателите са деца - малолетни, които живеят в напълно окаяно състояние на социално-здравна деградация", се казва в репортажа.

"Не сме нито в Кения, нито в Бразилия, а в Борго Медзаноне на километри от Манфредония в провинция Фоджа. Вече пет години тук живее, пренебрегната от институциите, общност от български роми, които ежегодно лагеруват от март до ноември за сезона на беритбата.

Работят тотално "на черно" и на произвола на "ефрейторите", само и само да скътат по няколкостотин евро, които са жизнено важни за преживяването им в родината през остатъка от годината. Горчивата новина за "гетото на българите" е масираното присъствие на деца, които прекарват дните, ровейки из мръсотията полуголи, докато бащите им си прекършват гърбовете на полето, а майките или шетат из бараките, или мъкнат вода от пет километра.

За първи път - отбелязва председателят на "Асоциация 21 юли" (неправителствена организация за закрила на роми и синти в Италия) Карло Стазола - намираме в тези гета цели семейства с деца. Макар и да са роми, тези "бели роби" не са презирани от общественото мнение за разлика от други. Не са обвинявани в кражби и палежи, не рискуват да бъдат изгонени. Те са малка нишка в нашата мръсна земеделска паяжина, но пък затова са твърде ценни, за да бъдат хвърлени в казана на медийното презрение.

Стазола се е срещал с тези роми, произхождащи предимно от българския град Сливен, заедно с Антонио Чиниеро, който е изследовател по социология на миграциите в Салентинския университет (по географското наименование на южната част на Пулия).

Работя от 4 часа сутринта - им е разказал 50-годишният Стилян - все съм на слънце, бера домати и ми се падат по 25 евро на ден. Транспортът с лекотоварен автомобил до нивите струва 5 евро на ден, за който няма собствен превоз. Освен това се плаща за храната и водата.

Един от тях е Иван - разказва Чиниеро - който ми обясни, че получава 6 сантима (евроцента), за да напълни една голяма щайга (най-често наричана кафез) от 15 килограма. За 10 часа трябва да напълни най-малко 330 кафеза или близо 5 тона домати, тоест по 33 кафеза на час, което прави по-малко от две минути на кафез. Това е изтощителен и нечовешки ритъм, още повече под слънцето на Пулия.

Драма в драмата е присъствието на малолетни, изложени на несгоди и травми, които могат да оставят следа за цял живот. За 400 деца в тази обител няма училище, няма място за игри, няма вода, нито пък права или бъдеще. Има само пръст и смет, стоварена в изоставения напоителен ров край лагера между бараките от ламарина, дървени плоскости и парчета пластмасово покритие за парници. Прекарват дните сами и потенциално са изложени на риск от всякакво насилие. В района се въртят клиентите на проститутките, които упражняват професията в близкия коптор на африканци.

Тези семейства - разказва учителката Дина Диурно, която доброволно работи в благотворителната организация "Каритас" към енорийската църква - започнаха да посещават енорията и да молят за дрехи. Миналата година префектурата (канцеларията на префекта, който е пълномощник на правителството във всяка провинция) ги заплаши с изгонване, след като собственикът на парцела се оплака от незаконно ползване на електроенергия.

Заедно с други доброволци влязохме в лагера "на пръсти", за да оживим децата, като им създадем игри. Но за тези роми италианците са "господари" и "ефрейтори" и тяхната първоначална враждебност беше неизбежна. Децата ни посрещнаха с ритници и оплюване. После недоверието бе преодоляно, макар че почти никой от тях не говори италиански. Здравната обстановка е изключително деликатна. Има деца с психомоторни увреждания, а някои са инвалиди. Освен това има опасност от деградация и промискуитет (безразборни полови отношения с различни партньори). Крайно време е местната управа да прогледне.

Карло Стазола също е съгласен: Това са сезонни работници, които през зимата се връщат по домовете си. Решението на проблема е съвсем достижимо. Достатъчен е лагер от палатки с основни битови услуги, за да се възстанови поне в минимална степен достойнството на тези хора и да се държат на разстояние злонамерените, най-вече да се закрилят децата".

/БТА/