EС намалява финансовата помощ за Турция

Европейският съюз ще намали финансовата си помощ за Турция заради срива на демокрацията в страната след проваления опит за преврат миналото лято. Това решиха лидерите от ЕС в Брюксел по инициатива на Германия.

Те поръчаха на Европейската комисия да прегледа "по отговорен начин" заделеното финансиране по предприсъединителните програми, предназначено за Турция като страна кандидатка за влизане в ЕС, предвид че преговорите за членство са на практика замразени от повече от година.

“Ситуацията с човешките права в Турция е неприемлива”,коментира Меркел след първия ден от срещата на върха на ЕС в Брюксел, приключила в 1 ч. след полунощ.

ЕС няма да прекъсне формално преговорите, които се водят със слаб успех от 2005 г. и ще продължи диалога с Анкара, която по думите на Меркел е важен съюзник в НАТО.

Турция обаче ще продължи да получава пари по сделката за спиране на миграцията към Европа, където Брюксел и Анкара се договориха през 2016 г., отново по инициатива на Меркел, ЕС да помогне финансово за издръжката на над 2 млн. бежанци в страната срещу връщане на нелегалните имигранти от Гърция. ЕС обеща €3 млрд. за проекти за бежанците през 2015-2017 г. По данни на Еврокомисията 2,9 млрд. евро от сумата вече са разпределени между 57 проекта, а изплатените пари са €899 млн. Еврокомисията изчислява, че с тях помощта й достига до 1 млн. бежанци.

“Имаме истински шанс да затворим Средиземноморския маршрут за миграция”, заяви пък председателя на Европейския съвет Доналд Туск.

Той съобщи, че лидерите са се договори за допълнителни вноски в Доверителния фонд за Африка, който създадоха миналата година, за финансиране на проекти за спиране на незаконната имиграция от Африка и за създаване на работни места, за да не тръгват хората към Европа.

Свежите пари трябва да бъдат внесени в европейския бюджет до декември, като страните членки ще обявят дотогава кой колко може да даде.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви след края на дебата за миграцията, проведен от европейските лидери, че парите са на свършване и че финансирането е недостатъчно за изпълнение на работата за тази година.

Фондът трябваше да разполага с 3,2 млрд. евро, като европейският бюджет и страните членки си поделят разходите. Участието на бюджета на ЕС междувременно е нараснало от 1,8 на 3,1 млрд. евро, докато държавите членки са внесли едва € 175 млн. Приносът на България е 50 000 евро.

Лидерите изслушаха и британската премиерка Тереза Мей за плановете на Лондон за ускоряване на преговорите за излизане от ЕС, а днес ще продължат дебата в нейно отсъствие. По преобладаващо мнение Обединеното кралство и ЕС не са постигнали достатъчен напредък в преговорите по развода и затова засега няма да започват разговорите за бъдещите отношения, за които настоява Великобритания.

Ангела Меркел предупреди, че втората фаза ще бъде далеч по-сложна от първата, в която Брюксел настоява да се получат гаранции за правата на европейските граждани на Острова, за уреждане на финансовите сметки и за границата между Ирландия, която остава в ЕС и Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство.

Меркел обаче добави, че засега няма основания да смята, че преговорите ще се провалят.

Холандският премиер Марк Рюте каза, че преговорите за Brexit могат да се измъкнат от мъртвата точка, ако Тереза Мей обяви кога и как ще предложи методологията за изчисляване на британските задължения към ЕС. На вечерята на лидерите британския премиер не е дала числа извън вече огласените във Флоренция €20 млрд.

Лондон иска повече яснота за бъдещите си отношения с ЕС след раздялата, както и за двугодишния преходен период, който Мей предложи след излизането, за да може да направи сметката.

Лидерите на ЕС не са успели да постигнат нужното единодушие за предоставянето на мандат на Европейската комисия да преговаря с Русия за газопровода “Северен поток 2”.

Екипът на Юнкер поиска през юни да се договори с “Газпром” за подводната част на тръбата и за единствената входна точка на газопровода на германския бряг, които не са под европейска юрисдикция.

Заради законов пропуск в т.нар. Трети енергиен пакет, който определя условията за изграждане на енергийна инфраструктура в ЕС, европейското право важи само върху съоръжения, намиращи се на европейска територия. Не е ясно по какъв начин правно може да се уреди частта от тръбата, намираща се в международни води, както и мястото, където тя излиза на сушата.

Русия, която има преобладаваща собственост върху проекта, планира да го пусне в експлоатация през 2020 г., едновременно с “Турски поток” и така да обезсмисли сегашния транзит през Украйна.