Европа не пожела да спаси Меркел, нещо повече – пое още по-вдясно

Може ли Меркел да представи пред коалиционния си партньор Хорст Зеехофер някакво решение за това как бежанците да бъдат връщани обратно в Италия? Не, не може. Ако иска да постигне някакъв успех по този въпрос, ще ѝ се наложи да сключи двустранно споразумение с Рим. А като виждаме колко самоуверено се държи новото италианско правителство, става ясно  какви са шансовете за подобно нещо.

Не един и двама европейски лидери заявиха след вчерашните (24.6) разговори в Брюксел, че целта на срещата не е била да спасяват Меркел. Но те с удоволствие се възползваха от възможността да извършат десен завой в миграционната политика, коментира "Deutsche Welle".

По-надеждна защита на външните граници

Безкрайните приказки за по-добра защита на европейските външни граници отдавна вече са постоянен елемент в дебата за миграцията. Но малкото сухоземни граници на ЕС в южна посока всъщност отдавна вече са достатъчно добре подсигурени. Може само да бъдат опасани с още по-висока бодлива тел или да бъдат охранявани от още повече гранични служители. Може да се отпуснат и повече средства на съответните страни, за да полагат още по-големи усилия. ЕК иска там да има 10 хиляди гранични служители, за да създаде впечатлението, че Европа се охранява добре.

В действителност обаче става дума за съвсем различен проблем: За затварянето на морския маршрут през Средиземно море. Италия вече апелира към други страни, и най-вече към Франция, да изпратят свои патрулни катери в района. А президентът Макрон принципно подкрепя италианското правителство, което обяви, че вече няма намерение да спасява бежанци пред бреговете на Либия. За това трябвало да се грижи вече единствено либийската брегова охрана, а в замяна да получи допълнително техническо оборудване и още повече пари.

Правилата на морското и международното право явно вече не вълнуват никого, а австрийският канцлер Себастиян Курц е просто възхитен от френската инициатива. Дори и при най-добро желание няма как Либия да бъде смятана за "сигурен пристан", но това явно не интересува вече никого. А парите, които ще бъдат отпуснати на Либия, за да можела тя уж да се грижи за бежанците - ще потънат в джобовете на разните местни милиции. За нечовешките условия в либийските бежански лагери, в които хората биват изтезавани, изнасилвани и убивани, ЕС явно не се чувства отговорен. Вместо това си измива ръцете, пренасочвайки вниманието към Комисариата на ООН за бежанците.

Плановете за бежански центрове извън ЕС, например в Албания или някъде в Северна Африка, в момента се обсъждат все още дискретно. Ставало дума за двустранни, или в най-добрия случай, многостранни споразумения между отделни държави. Но е ясно, че европейците имат огромното желание да се отърват от отхвърлените кандидати за убежище именно по този начин, след като рядко им се удава да ги върнат обратно в родните им страни.

Популистите диктуват нещата

Френският президент държи гръмки речи за европейските ценности, но е в първата редица на онези, които отказват да ги зачитат. Стотици хиляди мигранти в момента са блокирани  в Либия. Да бъдат оставени всичките тези хора в ръцете на бруталните либийски милиции е не само нечовешко, но и потенциално противозаконно. Тук напълно се игнорират страданията и причините, които карат мигрантите да бягат. За тях се говори вече не като за хора, а като за нежелани пришълци, които италианският вътрешен министър Матео Салвини нарича "месо" или "стока", без това да предизвиква особено възмущение.

Новите популисти в Италия ще продължат да налагат на останалата част от ЕС своите виждания по миграционния въпрос. Макрон им приглася, защото не желае да бъде атакуван от собствените си десни популисти. В същия отбор играят и австрийските десни популисти, както и баварският ХСС. Страхът от тази нова популистка ос е толкова голям, че мнозинството от държави в ЕС са готови напълно да загърбят човешките права на мигрантите и бежанците. А на канцлерката Меркел няма да ѝ остане нищо друго, освен да вие заедно с вълците, ако иска да спаси собствената си кожа.