Сделките за миграцията готвят завой към "крепостта Европа"

Сделките за миграцията, договорени в Европейския съюз и Германия, може в крайна сметка да се окажат по-скоро риторика, отколкото реалност, но те са признак за завой към начин на мислене в стил "Крепост Европа", което може да стане най-голямата досега екзистенциална заплаха за блока, пише в свой анализ агенция "Ройтерс".

Сделката в Германия, която предвижда да се обработват молбите на мигрантите в полицейски обекти на южната й граница с Австрия в рамките на 48 часа, последва споразумението от предишната седмица в Брюксел да се направи опит молбите за убежище да бъдат разглеждани в лагери из цялото Средиземноморие, включително Африка, и да се сподели отговорността за спасените в морето мигранти. Критиците веднага заклеймиха двете споразумения като неосъществими и може би нарушаващи европейското право за търсене на убежище. Повечето страни от Северна Африка вече отказаха да създават на своя територия такива обекти поради потенциални рискове за сигурността, освен всичко друго.

За да се реализира германският план, Берлин трябва да сключи двустранни споразумения със страните от ЕС, където мигрантите най-напред са кандидатствали за убежище и те да ги приемат обратно, ако е необходимо. Берлин твърди, че 14 страни са се съгласили да започнат преговори, но ще бъде трудно да се договори с тези, от които се нуждае най-много - Италия и Австрия, чиито правителства следват твърда антимиграционна линия.

Австрия предупреди, че вероятно ще бъде принудена на свой ред да защити собствените си южни граници, като тези с Италия и Словения, за да спре транзита на мигранти от юг. След като и Италия, и Малта отказаха достъп на спасителни кораби през последните дни, отклонявайки плавателните съдове към Испания, правозащитни организации заявиха, че Европа е на път да се откаже от правото си да претендира, че е лидер по хуманитарните въпроси, поучена от собствения си болезнен опит от Втората световна война.

"Обезпокоен съм, че международното хуманитарно право все повече се възприема като досадна пречка", заяви пред Ройтерс представителят на ЕС в Международната организация по миграция (МОМ) Еудженио Амбрози. "Човек би си помислил, че горчивият опит от първата половина на XX век би трябвало да ни е научил на нещо", добави той.

Дипломати и служители от ЕС се тревожат, че държавите членки се карат и дори втвърдяват позициите си точно когато трябва да са сплотени, за да се изправят пред излизането на Великобритания от съюза догодина и напреженията с президента на САЩ Доналд Тръмп и с Русия.

Миграцията играе прекалено голяма роля и в европейската вътрешна политика. Конфронтацията между германския канцлер Ангела Меркел и нейния консервативен партньор от Южна Германия застраши коалиционното й правителство, макар че засега Меркел изглежда в безопасност. "Дълбоко съм убедена, че от миграционния въпрос зависи дали Европа ще пребъде", каза канцлерът в германския парламент миналата седмица.

Голяма част от проблема се дължи на това, че ЕС не успя да разпредели равномерно сред своето население от 500 милиона новодошлите от 2014 г., които по данни на ООН са по-малко от 2 милиона, отчасти защото страни като Полша и Унгария отказват да се включат. Това влоши непропорционалния натиск върху южните страни като Гърция или Италия. Три години по-късно въпросът още не е решен.

"Преди обикновено си помагахме взаимно. Но духът на консенсуса вече го няма. Всеки се справя сам", заяви висш дипломат на ЕС, който помоли за анонимност, защото думите му се различават от официалната линия на неговото правителство.

Проблемът излиза на преден план тъкмо когато миграционният поток към Европа всъщност намалява. Едва около 46 100 бежанци и мигранти са предприели опасното морско пътуване от началото на годината досега, сочат данните на ООН, което е несравнимо с над 1 милион пристигнали през 2015 г.

От началото на годината 1480 души са загинали в морето, спрямо 3700 за цялата 2015 г. Фактически, постигнатото в Брюксел споразумение може би ще струва по-малко от хартията, на която е написано, казват дипломати и служители на ЕС.

Междувременно, политическото настроение в Европа все повече се обръща срещу мигрантите.
Използването от новия италиански вътрешен министър Матео Салвини на хаштага #stoptheinvasion само допреди няколко години щеше да се възприеме като неподобаващо за член на действащо правителство на страна от ЕС.

През 2015 г. унгарският премиер Виктор Обран бе остро критикуван, че се противопоставя на законите на ЕС, когато изгради стена на южната си граница. Сега обаче идеята му, представена още през 2016 г., за "горещи точки" в Африка, където ЕС да задържа всички бежанци и мигранти от Африка, преди да допусне само тези, на които ще бъде дадено убежище, се появи отново в най-новото споразумение на ЕС, и то само с няколко корекции.

Едно нещо, което лидерите на ЕС успяваха да постигнат досега, е да предотвратят колапс на безценното Шенгенско пространство, което храни работни места и компании из целия блок, като гарантира свободно от контрол движение на хора и стоки. Заплахата за Шенген обаче е реална, след като няколко държави, сред които Австрия, Германия и Франция, вече въведоха някои извънредни гранични проверки от 2015 г. насам.

Настоящата полемика относно германско-австрийската граница, както и заплахата на Виена да наложи ограничения на своите граници, показва колко лесно една стъпка на една държава може да предизвика верижна реакция. Ако отново бъдат издигнати физически разделителни линии вътре в Европа, това може да нанесе смъртоносен удар на най-успешния според поддръжниците му проект за мир в Европа след Втората световна война, и то след причинените от вота за Брекзит рани.

(БТА)