Дишаме най-мръсния въздух. Какво правим? Как се борим?

България е страната с най-мръсния въздух в ЕС. И с най-многото смъртни случаи, причинени от този факт. Основната причина - високото ниво на фините прахови частици. И другаде в Европа имат същия проблем, съобщава "Дойче веле".

"Смогът е толкова гъст, че можеш с нож да го разрежеш, казват хората в Краков". Гражданите на полския град се опитват да гледат с хумор на нещата, въпреки че от мръсния въздух в Полша навярно умират по няколко хиляди души всяка година. Гражданите на Краков са свикнали всеки ден да проверяват стойностите на смога. Много от тях излизат навън само с предпазни маски, които закриват носа и устата.

В някои дни властите препоръчват на децата и възрастните хора изобщо да не излизат навън, защото вдишването на мръсния въздух е опасно за здравето. Най-тежка е ситуацията през зимата - тогава смогът се стеле гъст и отровен, тъй като много хора се отопляват с въглища и дърва. Екологичният активист Анджей Гула казва, че през зимата целите дрехи на хората се умирисват на смог. Той сравнява мръсния въздух, който дишат краковчани, с тютюнопушенето. Активистите изчисляват, че който живее в Краков, включително малките деца и бебетата, всяка година принудително инхалира по толкова вредни вещества, колкото се съдържат в 3 000 цигари.

Поляците не са единствените, които се борят срещу замърсяването на въздуха. Милиарди хора по цял свят ежедневно вдишват отровен въздух. Световната Здравна Организация (СЗО) е изчислила, че през 2016 година са починали 7 милиона души от замърсяването на въздуха. Според СЗО, над 90 процента от децата дишат замърсен въздух. Европейската агенция за околната среда (ЕЕА) също разполага с цифрови данни: през 2015 година близо половин милион души са починали от замърсяването на въздуха.

Фините прахови частици са особено вредни за здравето, защото проникват много бързо в белите дробове. Въпреки че броят на починалите от замърсяването на въздуха през последните три десетилетия постоянно намалява, вредните нива си остават все така високи. ЕЕА твърди, че и днес 90 процента от европейците дишат мръсен въздух и замърсяването на въздуха представлява най-голямата опасност за човешкото здраве.

Освен фини прахови частици във въздуха попадат и други вредни вещества като азотен оксид, озон и амоняк, изхвърляни в атмосферата от индустрията, транспорта и селското стопанство. Докато вредните емисии в почти всички сфери можаха да бъдат намалени до известна степен, амонячните емисии остават много високи - особено в селското стопанство. Когато амонячните пари попаднат в атмосферата, те реагират там с други елементи от отработеното гориво на автомобилите - в резултат на което възникват нови фини частици, които са смъртоносни за човека", казва Алберто Гонзалес от ЕЕА. 94 процента от амонячните емисии в ЕС възникват в селското стопанство, особено в животновъдството. "Крайно време е да поведем активна борба срещу замърсяването на въздуха, причинено  от селското стопанство", казва Гонзалес.

Не навсякъде в Европа хората дишат еднакъв въздух. Замърсяването е значително по-високо в Централна и Източна Европа. На първо място в класацията на страните с най-мръсен въздух е България, където експертите установяват и най-много смъртни случаи в резултат от замърсяването на въздуха. Основната причина за това, според експертите, е високото ниво на фините прахови частици, причинени от печките с твърдо гориво.

Домакинът на тазгодишната климатична конференция, която ще се проведе през декември - Полша - е на второ място по замърсяване на въздуха в Европа. Експертите изчисляват, че тамошният мръсен въздух всяка година убива по около 45 000 души. Според СЗО, 33 от 50-те градове с най-мръсен въздух в Европа, се намират в Полша. Домакинът на климатичната конференция - Катовице - е един от тях. Основните причинители на смога в Полша са отоплителните инсталации с въглища и дърва.

Германия е някъде по средата в тази класация. Като цяло страната спазва годишните допустими граници за замърсяване на въздуха с фини частици. В големите градове обаче въздухът е със значително по-лоши показатели. В Щутгарт, например, са измерени 64,40 микрограма фини частици на един кубически метър въздух. А допустимата от горна граница е от 50 микрограма. Норвегия е единствената страна в ЕС, в която въздухът е по-чист, отколкото изисква СЗО, а нейните параметри са по-строги от тези на ЕС. Норвежката "зелена стратегия" за насърчаване на чистите превозни средства очевидно дава плодове.

В редица страни темата за замърсяването на въздуха става все по-парлива. Постепенно хората преосмислят поведението си. Натискът от страна на ЕС също помага за промяната в мисленето. Полското правителство например забрани продажбите на отоплителни инсталации, които не отговарят на стандартите за вредни емисии. За целта Варшава отпуска общо 25 милиарда евро за срок от десет години, за да могат и по-бедните граждани да подменят старите си отоплителни инсталации с нови. Някои местни власти отиват и още по-далеч. Краков например ще стане първият град в Полша, който изцяло забранява отоплението с твърдо гориво.

От 2013 година насам пакетът с мерки на ЕС допринася за постепенното подобряване на качеството на въздуха в цяла Европа. Целта е до 2030 година това качество да бъде значително подобрено. За целта би трябвало всички страни да изпълняват изискванията. Много от тях обаче не го правят. През месец май ЕК подаде жалби срещу Германия, Франция, Великобритания, Италия, Унгария и Румъния заради лошия въздух в градовете.