Нов референдум за Brexit – ужасна идея!!!

Когато става дума за рисковете, свързани с това да "внимаваш какво си пожелаваш", малко въпроси се нареждат по-високо от плана за втори референдум, за какъвто се застъпват онези във Великобритания, които се надяват да бъде преобърнато гласуването от юни 2016 г. за излизане от Европейския съюз (привържениците на оставането).

Ако това бъде постигнато, резултатът може да бъде бързо възникване на явление, което Великобритания засега избягва - създаване на голяма, гневна популистка партия, вероятно от десницата, а може би и от левицата.

Това би било много лоша новина за Великобритания, за нейната политика, за Европа и за каузата на демокрацията като цяло. То може да бъде възприето, с известно основание, като ситуация, при която "те" потъпкват демократичния вот, който сме направили "ние, народът".

Планът за втори референдум се оправдава с довода, че британският народ заслужава да има избор между предложението на правителството за Брекзит, трудно договорено от кабинета на Тереза Мей миналия месец, и възможността за отказ от Брекзит въобще. Привържениците на оставането настояват, че гласоподавателите ще направят информиран избор, а не просто израз на разочарование от ЕС, както през 2016 г.

Но разбира се, организаторите се надяват на отменяне на Брекзит. Те смятат, че избирателите са уплашени от изгледите за забавяне на растежа или дори икономически шок от сгромолясването навън без план. Такива предупреждения бяха отправени миналата седмица от управителя на "Банк ъв Ингланд" Марк Карни, подкрепени от официален анализ на правителството.

Никоя страна не е остров, дори такава, която в действителност е, като Великобритания. Избликът на често съпроводена от насилие войнственост във Франция, където леви и десни се обединиха срещу центристкия и някога популярен президент Еманюел Макрон и неговата партия "Република, напред!", е най-яркият и страшен пример за противопоставянето между "нас" и "тях". Но разочарованието е дълбоко и широко разпространено в останалата част на Европа, а както предупреди през юни бившият белгийски министър-председател Ив Льотерм, популистите са обединени от "своя отказ да играят по правилата на общоприетата политика".

Във Франция това, което започна като повече или по-малко стандартни протести, главно в провинциите, срещу повишаването на цените на горивата, сега се превръща с нещо като революция. Обещанието на френския министър-председател Едуар Филип във вторник миналата седмица за временно спиране на увеличаването на данъка върху горивата за шест месеца беше последвано от още бунтове. Миналата сряда вечерта правителството напълно се предаде, като извади увеличенията от бюджета за 2019 г., без заплаха за тяхното подновяване.

Тези действия, извършени от правителство, което изглеждаше най-решителното и увереното в Европа, с президент, който само допреди три седмици извличаше полза от това, че за разлика от своите предшественици не отстъпваше пред протести, е ужасяващо предупреждение за европейските правителства и вероятно за демократичния свят в по-широк план. Франция, изглежда, показва, че демократичното избиране на правителство една година е уязвимо за вълна от войнствен гняв на следващата. Ако това се утвърди като тенденция, със сигурност е свършено с демокрацията.

Колко вероятна е подобна тенденция? Няма стабилен политически ветропоказател, който да сочи само в една посока. В Германия, където страховете от възход на крайната десница са най-силно наситени с ужасите от 20 век,

"Алтернатива за Германия" стигна върхово ниво от 17 процента в анкета в края на лятото, но падна до 12 процента на провинциалните избори в Бавария и Хесен, на които партията на Зелените отбеляза възход.

Националното полулистко коалиционно правителство на Италия продължава да е популярно, а вицепремиерът Матео Салвини, който е най-видният италиански политик и отявлен противник на имиграцията, предлага да бъдат либерализирани законите за притежание на оръжие, подхранвайки страхове от възход на влиятелно оръжейно лоби като това в Съединените щати. Правителството на Италия води битка с ЕС заради бюджет, договорен между Брюксел и предишното, левоцентристко правителство, към който популистката коалиция отказва да се придържа. Нито една от двете страни не може да си позволи да отстъпи, но компромисите могат временно да спасят репутацията.

В Испания, която е смятана за имунизирана срещу десния популизъм, израства нова сила. Крайнодясната партия "Вокс" се появи от нищото и спечели 12 места в областния парламент на Андалусия този месец. Тя може да влезе в местното правителство с програма, която доста повече беше свързана с национални въпроси като контрол над имиграцията, по-голяма власт на централизирано национално правителство, насърчаване на по-силно осъзнаване на приноса на Испания към цивилизацията и други.

Това, че избирателите в Андалусия реагираха с въодушевление на партия, която иска прехвърляне на власт от областите обратно към центъра, показва голямо разочарование от испанската система на делегирано управление - система, създала продължаваща безизходица между сепаратистите в Каталуния и правителството в Мадрид. Разправията "има значителен потенциал да дестабилизира цяла Испания", казва каталунският коментатор Жуан Жозе Лопес Бурниол.

Коментарът на Бурниол важи са цяла Европа. Националните популисти не са спечелили, макар че хранят големи надежди за доста повече гласове, дори мнозинство, на европейските избори през май 2019 г., но оказват крайно дестабилизиращ ефект.

Швеция се мъчи да състави правителство, защото крайнодесните Шведски демократи контролират баланса на силите, а никоя от партиите от основното течение няма да се коалира с тях.

В Австрия радикалната дясна Австрийска партия на свободата е по-малък партньор в дясна коалиция, която набляга на ограниченията върху имиграцията и предизвиква възмущението на либералите с атаки срещу държавната радиотелевизионна компания, предполагаеми опити за блокиране на разследвания за расистко поведение на привърженици на крайната десница и един особено остър въпрос - отмяната от правителството на закон срещу пушенето в ресторантите. Нито една страна не може да не вземе предвид голяма група граждани, които мразят направеното от партиите от основното течение.

Както в Съединените щати, съпротивата на популистите в управлението и извън него срещу либералните политики от всякакъв вид - за имиграцията, екологията, половете, медиите, семейството и социалната система - печели силна, последователна подкрепа. Тази подкрепа се подхранва от усещането - едновременно широко разпространено и дълбоко, че либералите и центристите са установили монопол върху властта от десетилетия и не са оправдали надеждите на хората.

А както пише Марк Лила в "Ню Йорк ривю ъв букс", "(в европейската десница) се развиват идеи и се изграждат транснационални мрежи за тяхното разпространение". Популизмът е нещо повече от разбойничество.
Британските либерали може би се надяват, че Камарата на общините вероятно няма да приеме предложенията на правителството за Брекзит и това ще осигури втори референдум за преобръщане на гласуването за напускане. Но това би предизвикало класова война. Дървата са сухи и чакат някой да драсне кибрита.

*Джон Лойд е съосновател на Института на Ройтерс за изследвания на журналистиката към Оксфордския университет. Изразените мнения са лично негови. /БТА/