На Европа й омръзна да се бори с миграцията

Европейските държави нямат достатъчно воля да довършат реформата на политиката за миграция и така да се подготвят за нови кризи. Това призна днес комисарят за миграцията Димитрис Аврамопулос.

Той заяви, че проблемът с довършването на реформата е в Съвета, докато Комисията и Европарламентът, “правят всичко възможно” за приемането на пакета, предложен в пика на миграционната криза.

“Отговорността не е на парламента или на Комисията, а на Съвета”, заяви Аврамопулос.

“Реформата е повече от нужна. Сегашната регулация оставя тежестта на няколко държави, ограничава свободното движение и изцежда доверието между страните членки”, добави комисарят.

Темата ще бъде обсъждана отново идната седмица в Страсбург, след като днес 49 нелегални мигранти, спасени от два кораба в Средиземно море, бяха най-после свалени на брега. Те трябваше да чакат три седмици в открито море разрешение да акостират в европейско пристанище. Малта ги допусна в свой порт, след като с посредничеството на Брюксел 8 държави се съгласиха да ги приемат, за да подадат молби за убежище.

“Последните седмици не бяха най-доброто време за Европа”, коментира Аврамопулос, добавяйки, че е трябвало лично да звъни на министри, за да ги убеждава да вземат мигрантите.

В последна сметка те ще бъдат разпределени между Германия, Франция, Португалия, Малта, Люксембург, Холандия, Италия, Ирландия и Румъния.

“ЕС не може да продължи да залага на ад хок решения. Мигранти ще продължават да идват, независимо от усилията ни да управляваме процеса. Ето защо се нуждаем от предсказуем и устойчив механизъм. Европа трябва да изпълнява моралния си и хуманитарен дълг”, заяви Аврамопулос.

Еврокомисията предлага да се изработи временен механизъм, чрез който спасените в морето да се разпределят във вътрешността на ЕС, за да се разтоварят граничните държави. Този механизъм трябва да действа, докато страните членки решат дали да приемат предложените от Еврокомисията квоти за разселване, които ще се задействат при нови миграционни вълни. Те са блокирани в Съвета от почти 3 години, главно заради несъгласието на централноевропейските държави.

Европейските лидери отхвърлиха през декември предложението на Еврокомисията да се приемат договорените през българското председателство 5 нови регулации и директиви за убежището, като продължат да преговарят по Дъблинските правила за убежище и условията за прием, за които няма съгласие. Договорености няма да се приемат докато не се постигне компромис по цялата миграционна реформа, решиха лидерите. Продължава да е блокирано и предложението за увеличаване до 10 000 на европейската гранична охрана.

През 2018 г. броят на новопристигащите нелегални мигранти е намалял с 92% спрямо пика на кризата, достигайки най-ниските си нива от 5 г., съобщи Аврамопулос. Миналата година са регистрирани едва 150 000 незаконни влизания. Спадът на миграционния натиск се дължи главно на пресъхналия маршрут между Либия и Италия. Затова пък влизанията през Испания и през Турция са се увеличили.

По данни на европейската гранична служба от Турция са влезли 56 000 нелегални мигранти, главно заради увеличените пресичания на сухопътната граница с Гърция. Докато мигрантите от Афганистан, Сирия и Ирак продължават да пълнят лодките през Егейско море, мнозинството мигранти през зелената граница са турски граждани, уточнява граничната служба.

Почти същото количество мигранти - 57 000, са влезли миналата година през Испания, използвайки западния средиземноморски маршрут. Основната част от тях са граждани на Гвинея, Мали и Алжир.
 18% от пристигналите в ЕС през 2018 г. нелегални мигранти са жени. Всеки пети настоява, че е непълнолетен.