България остава да тръпне за газа след 2019 г.

България и останалите страни от Централна и Източна Европа, получаващи руски газ през Украйна, ще бъдат в неведение дали ще могат да го доставят и след 2019 г., поне до есента. Това стана ясно от проведените с посредничеството на Европейската комисия преговори между енергийните министри на Русия и на Украйна Александър Новак и Павло Климко. Двамата бяха в Брюксел заедно с шефовете на газовите компании "Газпром" Александър Милер и "Нафтогаз" Андрей Кобальов.

"Предложихме на двете страни параметри за нов договор, които те ще отнесат сега вкъщи, ще обмислят и ще дадат на експертите", съобщи вицепрезидентът на Еврокомисията Марош Шефчович, под чиято егида се водят преговорите.

Следващият кръг на министерско ниво ще е през май, а най-ранната възможност за сключване на нов договор за транзита на руска газ през Украйна - през есента, съобщи еврокомисарят за енергетиката след тричасовите тристранни преговори днес.

Настоящият договор за преноса на руска газ през Украйна изтича на 31 декември 2019 г. Шевчович призна, че в Брюксел вече се получават тревожни запитвания от газови компании какво ще се случи с доставките след приключването му.

Междувременно вицепрезидентът на "Нафтогаз" Юрий Витренко заяви пред Ройтерс, че Русия нарочно бави преговорите, разчитайки да напредне достатъчно със строителството на "Северен поток" 2. Трасето от Русия до Германия под Балтийско море е алтернатива на украинското.

Вицепрезидентът на Европейската комисия изрази недоволство от работата на българското и на австрийското председателства на Съвета, които не придвижили промените в газовата директива, въвеждащи общи правила за изграждането на газопроводи с морска част. Сега ЕС има такива само за сухоземните трасета, което развързва ръцете за "Северен поток" 2. Шефчович потвърди загрижеността на Брюксел от неговото изграждане. Европейската комисия смята, че газопроводът не отговаря на енергийната цел на ЕС, залагаща на диверсификация на източниците.

В същото време Шефчович съобщи, че днес руският енергиен министър Новак е заявил интерес към използването на украинската газопреносна мрежа и след 2019 г.

"Да има дългосрочен договор за транзит е толкова важно за Русия, колкото и за ЕС. Нека не забравяме имиджовите щети, нанесени от кризата през 2009 г.", отбеляза Шефчович. Той уточни, че е предложил на двете страни конкретни параметри на бъдещия договор за срока на действие, обемите на транзита и цената на преноса, върху които преговорите ще се съсредоточат след май.

"Това е честно предложение, което се основава на анализ и на часове разговори между експертите", заяви Шефчович.

Еврокомисарят отказа да назове конкретните цифри, за да даде свобода на страните да изработят позициите си, но подчерта, че следващият договор трябва да е за 10+ години, да бъде търговски привлекателен като цена и обеми, така че да заинтересова инвеститорите за модернизацията и разширяването на украинската газопреносна мрежа. Договорът трябва да отговаря и на европейските стандарти, тъй като трябва да съответства на украинското законодателство, което е съобразено с това на ЕС.

"Това трябва да е същият договор, какъвто "Газпром" има със западните компании", подчерта Шефчович.
Преди дни руският президент Владимир Путин заяви, че Москва е в състояние да запълни капацитетите на "Турски поток" и на "Северен поток" 2, като при това запази транзита и през Украйна.

Марош Шефчович излиза в отпуска на 1 февруари, за да се кандидатира за президент на родната си Словакия. Той ще отсъства от Брюксел поне до края на март. През април пък президентски избори ще има в Украйна, чийто изход също бе посочен от него сред факторите, които ще определят календара на преговорите.

Според агенция ТАСС преговорите могат да бъдат затруднени и от съдебните спорове между "Газпром" и "Нафтогаз". Руската компания оспорва решението на Столхолмския арбитражен съд, според което трябва да изплати $2,56 млрд на украинската компания. "Нафтогаз" обяви преди преговорите в Брюксел, че ще приеме обезщетението да бъде намалено на $2 млрд., ако бъде подписан нов договор. Транзитните такси на “Газпром” осигуряват 3% от БВП на Украйна.