Миграцията сложи край на любовта между Източна и Западна Европа

Новата книга на световноизвестния български политолог Иван Кръстев в съавторство с американския му колега Стивън Холмс излезе на немски, английски и още над 10 езика. Книгата ще бъде издадена на български през януари 2020 под заглавие "Имитация и демокрация. Как Западът спечели Студената война, но загуби себе си". Паралелно с това две големи германски медии публикуваха обширни и много интересни анализи от Кръстев по най-актуалните теми на съвременната политика. Тези анализи трудно се поддават на преразказване или обобщаване, тъй че тук ще ви предложим по няколко цитата, които дават представа за насоките, в които мисли българският политолог, пише "Дойче веле". В статия под заглавие "Духовна завеса се спуска над Европа", публикувана на страниците на "Ди Цайт", Иван Кръстев между другото пише:

Страхът на източноевропейците, че скоро няма да ги има

"В Берлин смятат, че за "края на любовта" между Източна и Западна Европа са виновни най-вече различните възгледи по отношение на миграцията. Вярно е. Но въпреки това има и едно недоразумение: източноевропейците не се боят точно от онази миграция, над която си блъскат главите германците. Те не се страхуват толкова от потоците бежанци от Близкия изток и Африка, които може да нахлуят в източноевропейските страни - нищо, че популистките лидери в Източна Европа непрекъснато повтарят точно това. В сърцевината си същинският страх е друг: че все повече млади източноевропейци се отправят към Германия, че Германия агресивно набира млади професионалисти от региона, а в резултат от това самата Източна Европа се превръща в пустиня.

Тъкмо атрактивността на Германия напомпва антигерманските настроения в Източна Европа. В този смисъл Германия определено носи част от отговорността за подема на популизма на Изток. (…)

Европейският Изток се превърна в един от най-важните доставчици на работна ръка за застаряващия Запад. От 2007 година насам родината си са напуснали 3,4 милиона румънци, повечето от тях под 40-годишна възраст. Тази тенденция поражда паниката, че обезлюдяването в крайна сметка ще доведе до смъртта на собствената нация. Източноевропейците, които преди век поемаха на запад, оставяха зад гърба си млади нации в подем. Днес обаче те оставят зад гърба си най-бързо топящите се народностни групи в света. Днешната раждаемост не стига за подсигуряване на просъществуването на източноевропейците.

Между 1989 и 2017 година Латвия изгуби 27% от населението си, Литва - 22,5 процента, а най-голямата загуба на население бележи България. Именно комбинацията от застаряващо население, ниска раждаемост и несекващ поток изселници превръща Средна и Източна Европа в плодородна почва за популистка политика", пише Кръстев. Към края на статията му в "Ди Цайт" четем:

"Централният парадокс в Източна Европа е, че в света, който обитават след края на Студената война, източноевропейците ценят най-високо отворените граници и възможността да пътуват и работят в чужбина. В същото време обаче тъкмо с това са свързани и най-големите им страхове. Обикновеният българин или унгарец е въодушевен от възможността да пътува и работи в чужбина, но в същото време се страхува, че прекалено много негови сънародници биха могли да напуснат страната. (…) Тези страхове на източноевропейците не са ирационални.

Когато една млада българка или една млада полякиня напусне страната, тя не само взима със себе си цялата инвестиция на държавата в нейното образование, но и лишава родината си от своя талант. Преди едно десетилетие, когато Източна Европа страдаше от висока безработица, миграцията на работна ръка в западна посока все още се смяташе за положителен икономически фактор. Днес обаче настроенията са други. Да не забравяме и този факт: когато млади и образовани българи заминават за Германия, това означава, че към страната им навярно няма да потекат германски инвестиции - просто защото там липсва работна ръка. А онези, които решават да останат в страната си, все по-често се чувстват като губещи", пише Иван Кръстев. И добавя, че тъкмо изселването на млади и добре образовани хора от източноевропейските страни лишава едва ли не завинаги тамошните либерални партии от изборни успехи. На съдбата на либерализма в световен мащаб е посветен друг обширен анализ на българския политолог, който наскоро излезе във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". От тази статия тук ще цитираме само няколко пасажа:

Големите въпроси

"Не толкова възходът на авторитаризма, колкото размиващите се граници между демокрацията и авторитаризма парализират днес либералното мислене на Запад. Каква ли е разликата между твърдението на Кремъл, че Путин няма алтернатива, и нашата теза, че няма алтернатива на сегашната икономическа политика? Каква е разликата между Путинова Русия и Ердоганова Турция, между Путинова Русия и Индия на Моди или Бразилия на Болсонаро? Има ли отчетлива разлика и в сравнение с Унгария на Орбан или САЩ на Тръмп? Дали сме сигурни, че все още живеем в либерални демокрации? И дали в днешните общества, които са манипулирани от големите пари и новите технологии, изобщо може да се прави смислена разлика между демокрация и авторитаризъм? Това са големите въпроси, които днес си поставят в Америка и в Европа. (…)

На човек му се късат нервите, когато гледа как три десетилетия по-късно същата стратегия, която използваха през 1989 либералите, за да убедят Изтока да погребе комунизма, днес се използва от руския лидер, за да убеди западната общественост, че либерализмът е просто радикален експеримент, чието време е минало. Че политическите идеологии, подобно на опакованите хранителни продукти, имат срок на годност, след чието изтичане консумацията крие сериозни опасности. С единствената разлика, че при политическите идеологии, за разлика от хранителните продукти, срокът на годност не е отбелязан на опаковката."