Губят ли италианците вяра в Европейския съюз?

Италия бе една от първите държави, които бяха ударени от коронавируса. А ударът бе страшен. Но в онези първи седмици на февруари, когато болниците се препълваха, почти никаква помощ не дойде за Италия от европейските й съседки. Сега страната брои своите жертви - повече от 31 хил. души. Страхът от икономическите последици също е огромен, а италианците сякаш са загубили вярата си в ЕС.

"Мнението ми за Европа се промени малко. Изправихме се пред абсолютна криза, а останалите държави започнаха да ни обръщат гръб. Малко е неудобно", казва брокерът на недвижими имоти от Рим Марко Тондо пред BBC. В момента той получава помощ от държавата в размер на 80% от заплатата му.

Според социологическо проучване на Tecné, проведено през април, 46% от италианците искат да напуснат Европейският съюз. В края на 2018 г. този процент е бил 26%.

Как реагира Европа на кризата в Италия?

Когато кризата избухна, премиерът на Италия Джузепе Конте предложи всички европейски държави да си споделят тежестта на икономическото възстановяване. Но няколко дни по-късно Германия и Холандия напълно отаказаха да участват в такива планове. А медиите в Италия заявиха, че Конте е бил унижен от ЕС.

"Искането беше идеалният начин вратата да се затръшне в лицето му, казва Карло Алтомонте, доцент по икономика на европейската интеграция в университета в Бокони. - Взаимното използване на дълг е забранено от договорите на ЕС и конституцията на Германия. Мисля, че Конте го използва като оръжие в преговорите."

На 18 март Европейската централна банка стартира програма за покупка на облигации в размер на 750 милиарда евро, за да помогне на по-задлъжнелите държави от еврозоната, като намали разходите по заемите им. Два дни по-късно Европейската комисия позволи на страните да влагат толкова пари, колкото им е необходимо в икономиките си, за да ги спасят. На 8 април министрите на финансите на еврозоната направиха спасителен план на стойност 540 милиарда евро. Той включва 200 млрд. евро като нова кредитна линия за компании, предоставена от Европейската инвестиционна банка, 100 млрд. евро заеми за подпомагане на схеми за временна безработица, 240 млрд. евро като кредитна линия, предоставена от Европейския механизъм за стабилност за финансиране на здравни системи в еврозоната.

Политическият дебат в Италия до голяма степен се фокусира върху последната част от пакета. Непопулярният ESM е междуправителствен спасителен фонд, който предоставяше заеми на Гърция и някои други страни от ЕС по време на финансовата криза и датира от 2012 г.

Според Еврогрупата заемите ще имат лихвени проценти, близки до 0,1%, но парите ще се използват само "за подпомагане на вътрешното финансиране на директни и непреки разходи за здравеопазване, лечение и превенция, предизвикани от кризата с COVID-19".

Как Италия реагира на плана на ЕС

Италия може да вземе заем от 37 милиарда евро, но все още не е решила дали да го направи. Двете партии, които съставят коалиционното правителство на премиера Конте, често са заемали различни позиции по европейски въпроси. Сега те са на различни мнения относно ESM.

Левоцентристката Демократическа партия подкрепя идеята. Но Движението Пет звезди предупреди, че правителството ще се срине, ако Конте се включи във фонда за спасяване. "Италианският парламент ще реши дали е подходящо Италия да прибегне до тази помощ", каза най-накрая Джузепе Конте, след като многократно отказваше да използва ESM.

Основното възражение идва от крайнодясната партия Лига, която се явява опозиция на правителството. "ESM не е подарък, а взети на заем пари, които трябва да бъдат изплатени при точно определени условия, избрани в Брюксел, а не от Италия", заяви лидерът на Лига Матео Салвини.

"Не подкрепям Лига, но за пореден път ЕС се оказва безполезен", казва 45-годишната Валентина Роси от Рим. Преди кризата тя има магазин в столицата. Сега е безработна.