Как коронавирусът промени най-големите туристически дестинации?

"Туристи, отивайте си у дома!"

Само преди година този графити надпис се появи върху стена в Барселона. Но сега, заради коронавируса, туристите ги няма. Градът, както и много като него, които разчитат до голяма степен на туризма си, се притесняват от икономическия колапс, който е надвиснал над тях. Властите правят всичко възможно да си върнат посетителите, а едновременно с това успокояват гражданите, които вече са уморени от големите тълпи.

Според икономическите асоциации в Барселона един на всеки четири ресторанта в центъра на Барселона повече няма да започне работа. 15% от бизнесите ще фалират. Ситуацията е също толкова мрачна в други големи туристически дестинации, а работата на десетки хиляди души е застрашена.

Но според кметовете на най-посещаваните градове в света, последствията от COVID-19 не са само негативни. Крахът на туристическата индустрия, причинена от вируса, предлага една уникална възможност - всички те да преосмислят своите бизнес модели и веднъж завинаги да сложат край на масовия туризъм.

"Столицата на Чехия иска различен тип посетители", казва Барбора Хруба от туристическата агенция в Прага.

"Не искам повече туристи, искам повече посетители", категоричен е Ксавие Марсе, съветникът на Барселона, отговарящ за туризма.

"Ние сме град в криза и трябва да постигнем нещо различно", казва колежката им Паола Мар във Венеция.

"Искаме да имаме устойчива икономика за посетители, която да не навреди на жизнеспособността на нашия град", казва Хелин Янсен, координатор на корпоративните комуникации в amsterdam&partners, организация с нестопанска цел, която съветва Амстердам как да се продава на пазара на туризма.

Но добрите намерения са едно, конкретните предложения... друго

Според Джанет Санз, заместник-кмет на Барселона, градовете, които са станали зависими от туризма, плащат цената за монокултурна икономика и сега предизвикателството пред тях е тя да се диверсифицира. Но това е по-лесно на думи отколкото на практика като се вземе предвид броят на туристите в тези градове. Барселона, която има население от 1,6 млн. души посрещна 30 млн. туристи през 2019 г.  Във Венеция живеят 270 хил. души, а туристите там са 25 млн. за 2019 г. Амстердам с население от 873 хил. души посреща 19 млн. туристи.

През последните години масовият туризъм представлява огромна заплаха за оцеляването на Венеция. Но сега дебатът е друг - как градът да се справи икономически с по-малко туристи. Някои от посетителите се върнаха след като паднаха ограниченията, наложени заради COVID-19. По-голямата част от тях обаче идват с кола от близките Австрия, Германия, Франция и Белгия. Много хотели са затворени, а тези, които работят, са заети едва на 30%.

"Това е времето, в което трябва да се осъзнаем", казва Мар. Въпреки че във Венеция тепърва ще се измислят по-мащабни и смели мерки за туризма в бъдеще. Но някои малки промени вече са в ход. "Собствениците на имоти, които преди ги даваха под наем на туристи, сега подписаха споразумения със Съвета на венецианските университети и се съгласиха да ги отдават на студенти. Това е добър знак", споделя Мар пред The Guardian.

Други градове, включително Амстердам, Барселона и Лисабон, предприеха мерки за ограничаване на феномена Airbnb, който вдигна наемите и прогони местните жители от туристическите градове. Хайме Паломера, говорител на Съюза на наемателите в Барселона, иска хилядите лицензи за туристически апартаменти, които бяха предоставени от каталунското правителство през 2011 г., да бъдат отнети. Той също е на мнение, че правителството трябва да приеме законодателство срещу отдаването на единични стаи на туристи, вратичка, която позволява на наемодателите да заобиколят закона, забраняващ отдаването под наем на цели апартаменти.

Както и в Барселона, така и във Венеция, голяма част от антипатията на местните жители е подтикната от пристигането на круизни кораби. Но нито един град няма юрисдикция над пристанището, което се намира на територията му, и всяка форма на контрол ще трябва да идва от централната власт.

"Сега не се страхуваме, че тези огромни чудовища ще се обърнат", казва Матео Сичи, който ръководи активистката група "Венесия". "Ала съчувствам на служителите на терминалите за круизни кораби, които сега нямат работа. Ние сме срещу големите кораби и искаме те да бъдат спрени, но работниците трябва да бъдат защитени", допълва той. Това е най-големият проблем на градовете.

С толкова много работни места в риск, как да се преосмисли масовия туризъм без да се създаде масова безработица?

"Много хора си мислят, че градът изглежда величествено без туристите в него. Но със сигурност ще променят мнението си, когато държавата спре да плаща 80% от заплатите им през септември и безработицата скочи с 18%", казва Ксавие Марсе. Според него градовете не трябва да се фокусират върху броят на туристите, а върху това, как да ги накарат да посещават и други места в града, а не само най-популярните забележителности. Това е мнение, което споделят и в Амстердам. Там е създаден план за действие в 6 точки след COVID-19. Но властите признават - трудно е да се намали броят на онези, които искат да посетят емблематични места.

"Да управляваме 30 млн. туристи по начина, по който го правихме досега - това не е устойчиво. Същият брой туристи с различни интереси, разпределени в различни области, може да не е толкова голям проблем", казва Марсе. Октави Боно, генералният директор по туризма на каталунското правителство, е съгласен. "Не искаме повече или по-малко туризъм, искаме по-добър туризъм с по-добро разпределение на туристите според сезона и местоположението. Вече работим по одобрен план."

"Одобрен от кого?", пита Пере Марине, говорител на федерацията на жители на Барселона. "Той казва това, защото мисли за бизнеса, но не и за гражданите", допълва той. Марине не е против идеята на Марсе за децентрализация на туризма, но според него планът, който сега е приет, отново ще доведе до масов туризъм. Според Марсе, проблемът е, че крайбрежието на Каталуния е претъпкано с туристи, които искат да прекарат сао ден в Барселона, проблем, който не се споделя от Париж, Берлин или Амстердам. Ограничаването на броя на леглата в града не оказва влияние върху пътуващите само за ден.

В Амстердам пък започва кампания, с която местните жители да преоткрият града си. Ала сега, когато много от тях се разхождат доволно по празните улици на родните си места, те се чувстват странно, че и Амстердам, и Барселона ги моли да "преоткрият града си", сякаш те са го изоставили, когато действителността е друга - те бяха изгонени от него.