Може ли Меркел да предотврати катастрофата при Brexit?

За Борис Джонсън е най-важно да гарантира повече улов на своите рибари и да представи злощастното самонараняване на име Brexit като акт на суверенитет и възраждане на британската търговска империя, предава "Дойче Веле".

Лондон косвено предупреждава, че може да прекрати разговорите, Борис Джонсън обявява, че ще направи изявление, а от Брюксел германската канцлерка сигнализира готовност за компромиси: така изглежда последното (засега) действие от тетралната пиеса на име Brexit. И става все по-вероятно трагедията по излизането на Великобритания от ЕС да се превърне във фарс или в хаос - перспектива за истинско и всеобхватно търговско споразумение не се вижда. Вижда се по-скоро излизане на Великобритания без договор.

До момента между Брюксел и Лондон, между главните преговарящи Мишел Барние и Дейвид Фрост, беше постигнато едно-единствено съдържателно сближаване на позициите: британците най-после се съгласиха, че в бъдеще трябва да има някаква арбитражна инстанция, която да решава споровете между двамата търговски партньори. Особено когато става дума за насрещни обвинения в дъмпинг чрез недопустими държавни помощи.

Британците очакват сляпо доверие

Независимо от това сближаване, дистанцията между ЕС и Обединеното кралство не се измерва единствено с ширината на Ламанша. Преговорните позиции на двете страни са на светлинни години една от друга. Британците повтарят неубедителното си уверение, че винаги са изпълнявали всички стандарти на ЕС и ще продължат да го правят и в бъдеще. Но всъщност зад това уверение се крие решимостта им в бъдеще да не се съобразяват със стандартите на ЕС в социалната област, в опазването на природата и закрилата на потребителите.

Лондон настоява, че британските продукти са безукорни, но сякаш забравя кризата с "лудата крава". И самоуверено подчертава каква радост било за континенталните европейци, че в лицето на Великобритания имат съсед, покриващ най-високите стандарти за опазване на природата и за надзор над продуктите.

В същото време бившият еврокомисар по финансовите услуги и главен преговарящ Мишел Барние е трън в очите на онези, които защитават банковото могъщество на лондонското Сити. Нещо повече, британското правителство смята, че това е умишлена и непростима провокация на Брюксел. И ако катастрофата изобщо е предотвратима, то всичко се намира не в ръцете на Барние, а по-скоро на Ангела Меркел. Тя вече подаде първия сигнал: да, и ЕС трябва да смекчи становището си.

Зависимостта е взаимна

Всъщност и двете страни трябва да се откажат от някои свои позиции. Неуместно е упорството, с което еврочленките край Северно море държат да запазят риболовните квоти и след излизането на Великобритания. Нелепо е и изискването на Лондон след 1.01.2021  да има всячески и свободен достъп до вътрешния пазар на ЕС. С други думи - все още има място за компромиси. И през идния месец двете страни могат да се доберат до споразумение.

За Борис Джонсън е особено важно да гарантира повече улов на своите рибари и пред вътрешната си публика да продаде злощастното самонараняване на име Брекзит като акт на суверенитет и възраждане на британската търговска империя. Ако правителствата в ЕС и особено френският президент Макрон проявят достатъчно интелигентност, те начаса трябва да се откажат от претенциите за по-високи риболовни квоти в британски води и по този начин да отнемат на Джонсън алибито за евентуалния провал на по-нататъшните преговори. Защото този провал ще навреди и на самия ЕС, особено във времената на пандемия.

Само за пример - във Великобритания са легализирани около 2000 лекарства, произведени в ЕС, а европейските автомобили имат свободен достъп до британския пазар. Ако Обединеното кралство излезе без споразумение, тези продукти ще бъдат директно изхвърлени. Така че ЕС има очевиден интерес да направи отстъпки и така да вкара Борис Джонсън в цугцванг.