Белгия предвиди втората вълна от COVID-19, но все пак не успя да я спре

Втората вълна на COVID-19 в Европа не пощади нито един аспект от живота ни. Дори и начинът, по който оплакваме близките, които сме загубили.

През повечето дни от седмицата Анелис Хиезе посещава моргата на една от многото болници, намиращи се около белгийския град Гент. Хийз е директор на погребално бюро заедно със съпруга си Барт ван Лент. Обикновено тя отива там, за да вземе тялото на наскоро починал човек. След това ще го подготви, за да го види семейството за последен път.

Въпреки че това е работа, която би накарала повечето хора да потръпнат от ужас, за Хиезе това е рутина и необходимост - нейната цел е да утешава семействата, докато те се сбогуват с близките си. Но втората вълна от пандемията усложнява нещата. Сега тялото на всеки, който е починал от COVID-19, трябва да бъде оставено в моргата за 72 часа, преди да бъде погребано. След тези три дни Хиезе не може да направи почти нищо, за да го приведе във вид, който е подходящ, за да може роднините да си кажат сбогом със своя близък.

"Чувствам се така, сякаш се провалям", заявява тя пред VICE News.

Обикновено препълнените барове край канала в Гент в момента са затворени и дори в делничен ден градът, в който живеят четвърт милион жители, е предимно тих. Дори по-голямата част от предприятията са затворени.

В началото на ноември Белгия се оказа с най-високия процент на новозаразени с COVID-19 в Европа за предходните две седмици - 1390,9 случая на 100 000 души. Именно тези високи цифри подтикнаха белгийското правителство да въведе втория си национален локдаун за годината, който включваше вечерен час, забрана за събиране в публични пространства с повече от четирима души, заедно с познатото вече затваряне на ресторанти и барове.

Истината е, че Белгия видя ясно идването на втората вълна от коронавируса. И въпреки че е една от най-богатите държави в Европа, както и една от тези, с най-добро здравеопазване, тя все пак не успя да я спре, защото COVID-19 не се интересува от това колко богат си всъщност.

От дома си в южните предградия на Гент Ян Ван Ландегем е запознат с щетите, причинени от първата блокада тази година, но от първа ръка знае, че това е повече от необходимо неудобство.

Ван Ландегем е медицинска сестра от 18 години. Той работи в интензивното отделение на университетската болница в Гент. Тя е едно от най-големите лечебни заведения в Белгия. Мъжът си припомня странното чувство на вълнение през март, когато той и екипът му се подготвят за пристигането на първите пациенти с COVID-19.

"В началото беше някак вълнуващо", казва той. "Колко пациенти ще има? Ще бъде ли като в Италия, която беше напълно смазана? "

Сега, няколко месеца по-късно, всичките 14 легла в звеното, където работи Ван Ландегем, са пълни. Един пациент маха през стъклен прозорец - той се е възстановил от инфекцията и ще бъде преместен в отделение за възстановяване малко по-късно същия ден - но останалите пациенти са в безсъзнание, интубирани с пластмасови тръби. Една от задачите на медицинската сестра в осемчасовата му смяна е да обърне специално внимание на пациент на около 67 години, който е в отделението от 10 дни, но е видял как състоянието му се влошава.

"Вчера беше интубиран и нещата не вървяха добре. Той се нуждаеше от кислород, затова го обърнахме по корем. Той е в кома, упоен е, получава коктейл от болкоуспокояващи и лекарства за сън", разказва Ван Ландегем.

Университетската болница в Гент има общо 43 легла за интензивно лечение за пациенти с COVID-19 и може да разшири този капацитет до 67 легла, ако е необходимо - но проблемът не е в броя на леглата, а в наличието на достатъчно обучен персонал, който да работи в COVID отделенията.

В цяла Белгия има 2000 легла в интензивните отделения. Някои от пациентите в Гент са прехвърлени от други региони в страната, които не могат да се справят.

Ако здравната система на Белгия се претовари, тя вероятно ще помоли съседни държави като Германия или Холандия да вземат пациенти.

Ван Ландегем казва, че моралът сред колегите му медици все още е висок, но те наблюдават приближаващата се втора вълна с ужас. "Когато видите, че кривите се качват нагоре и показват, че може би в рамките на две седмици, ще има двойно повече заразени, тогава не знаем какво да правим... чувстваме се като на война", признава  той.

С около 11 милиона души, живеещи на сравнително малка площ, Белгия е доста гъсто населена. Тя също така е разделена на два основни региона - холандско говорещата Фландрия и френскоговорящата Валония, заедно с по-малка немскоезична общност. Това води до въвеждането на различни правила в различните части, а от там - по-сложно удържане на вируса. И още по-лошо - през септември белгийското правителство се подчини на обществения натиск и облекчи мерките за борба с вируса, преди да бъде заменено през октомври от коалиция, водена от настоящия премиер Александър Де Кроо.

Сложният проблем, според старши медик в университетската болница в Гент, е бавният отговор от страна на новото правителство към втората вълна. "Преминахме първата вълна, а след това имахме разхлабване на мерките, за да се върнем към малко или много нормален начин на живот", казва д-р Питер Депуйт, специалист по COVID в болницата.

"Тогава видяхме първите признаци, че идва втората вълна. В началото това бяха много фини знаци. Правителството се колебаеше дали да предприеме по-нататъшни мерки", допълва той.

Вирусологът Стивън ван Гухт е в основата на отговора на белгийското правителство срещу COVID-19. Той дава чести актуализации по телевизията за състоянието на страната в битката с вируса. По думите му, Белгия все още се опитва да установи правилния баланс между предоставянето на свобода на обществото и опазването на обществеността.

"Трябва да намерим правилния баланс и този баланс може да бъде по-различен през зимата и есента, отколкото през лятото. Мисля, че през лятото се справихме сравнително добре, но сега през есента и зимата условията се промениха и може би ще ставаме по-строги, защото вирусът може да се разпространява по-лесно", обяснява той.

От началото на пандемията Белгия е регистрирала над 15 000 смъртни случая от COVID-19, а смъртността й на милион граждани е 1 308 - е най-лошата в света.

Но индикациите сочат, че Белгия може би най-накрая е преминала пика на втората вълна и се плъзга надолу по кривата. В четвъртък белгийският орган за обществено здраве Sciensano отчете 38% спад на положителните проби в сравнение с предходната седмица и спад в процента на инфекции сред населението.

За да избегне трета вълна на COVID-19, Белгия се присъединява към останалия свят, като възлага надеждите си за бързото пристигане на ваксина. Тя е поръчала ваксината на Pfizer-BioNTech, която досега се оказа 95% ефективна в борбата с коронавируса, а за да е по-сигурна, страната поръча и още няколко от по-обещаващите ваксини.

Докато ваксината не стане широко достъпна - и не се окаже ефективна - директорката на погребалната агенция Анелис Хиезе продължава работата си в трудни условия. Тя провежда социално дистанцирано погребения, където само 15 души имат право да присъстват на място, което обикновено може да побере 250 души.

Семейството беше принудено да избере кой може да присъства, като останалите могат да гледат чрез видео връзка на живо.

Подобно на останалата част от съгражданите си, Хиезе не е сигурна кога животът дори бегло може да прилича на нормален.

"За мен това сега е оцеляване", казва тя. "Просто оставаме силни и правим това, което можем."