Година след първия локдаун: Как се промени Италия?

След няколко дни ще се навръши точно една година от локдауна, в който влезе част от Италия, когато COVID-19 за пръв път се появи в Европа. Блокировката бе само в определени региони като Ломбардия и Емилия-Романя, и в определени сектори, като училищата, но драстичните мерки шокираха света. Страната беше регистрирала само 152 случая на COVID-19 и три смъртни случая от него, така че всичко изглеждаше като преувеличена реакция.

Но с всеки изминал ден мерките ставаха все по-драконовски. До 4 март 2020 г. всяко училище в Италия бе затворено, а седмица по-късно цялата страна влезе в пълен локдаун. Към 12 март смъртните случаи са 1000, а тогава това изглежда като ужасен критерий. Но само четири дни по-късно жертвите са 2000.

Повечето други страни все още купонясваха във времето, в което италианците бяха затворници в собствените си домове, гледайки сцени от апокалиптичен филм по новините: медици в костюми, болнични отделения, пълни с кислородни абсорбатори и морга, пълна с трупове и толкова много ковчези, че армията трябва да се включи в пренасянето им.

Скоро смъртните случаи само за ден са 1000. Страниците с некролози в местните вестници са изключително дълги. Градовете са толкова тихи, че единствените звуци, които се чуват от улицата, са пеенето на птици и сирените на линейката.

В онези плашещи ранни седмици настъпи бурно предизвикателство за социален живот - предградията започнаха да пеят заедно, като всяко домакинство се присъединяваше от собствените си прозорци и балкони. Виртуозните цигулари и китаристи превърнаха балконите си в сцени и най-запомнящо се - две млади момичета играха тенис от покривите на домовете им в Генуа.

Въпреки скръбта се случваше нещо необикновено - в чисти венециански канали имаше рибки, които подскачаха около неактивни пристанища. Зайци и елени се разхождаха из обществени паркове и голф игрища, а зеленоглавите патици се появиха във фонтана пред Испанските стълби. Докато прословутият замърсен въздух в долината на река По се изчистваше, италианците често пеят „The Sky is Evermore Blue“ на Рино Гаетано.

Това беше период, който промени не само начина, по който света възприема Италия, но и начина, по който италианците се възприемат, пише The Guardian. Но през цялата тази пролет страната беше подредена и послушна. "Научихме се да се нареждаме на опашка", шегува се една жена. Нямаше разграбване на магазини или презапасяване с тоалетна хартия. Докато други страни не се придържат към прилагането или следването на насоките, Италия като цяло имаше законодателна яснота и обществено спазване на новите ограничения.

В страната сякаш цареше едно мрачно достойнство, по-скоро като добро погребение. Когато Бергамо стана център на кризата, футболният му отбор "Аталанта" напредна в заключителните етапи на Шампионската лига - за кратко се появи чувството, че страданието на страната може да има поне спортна история за изкупление.

Не, разбира се. Тъй като пролетта се проточи и Италия премина 10 000 смъртни случая в края на март, след това 20 000 в средата на април и 30 000 в началото на май, настроението се промени. Странната еуфория беше изчезнала и лозунгът "Всичко ще бъде наред", окачен на чаршафите на много балкони, изглеждаше безразсъден, ако не и обиден.

Италианската икономика - толкова разчитаща на най-силно засегнатия от кризата сектор - туризма, беше на колене. Много малко туристи резервираха почивките си в страната, а ресторантите и баровете се бореха със значително намаленото работно време и непрекъснато променящите се правила. "Ако единственият ми доход беше от този ресторант, откровено казва собсвеникът на зеведине Лука, бих се застрелял."

За съжаление мнозина го направиха. Към средата на май поне 14 бизнесмени са отнели живота си заради икономическата катастрофа. Към септември тази цифра се е увеличила до 71.

Зад тези трагедии стоят много други: фалити, разводи и домашно насилие. Безработицата в Италия сега е 9%, а младежката безработица е 30%. В рамките на тези ярки цифри има удивителен дисбаланс между половете: от 444 000 души, загубили работата си през 2020 г., 312 000 (или 70%) са жени.

Сред статистиката понякога остават само отделните истории: като успешния ресторантьор във Флоренция, Лука Вани, който отне живота си, или Адриано Урсо, известният джаз пианист, принуден да се преоткрие като шофьор на доставки и който почина на 41-годишна възраст от инфаркт, докато се опитва да запали стария си Фиат.

Има две забележими последици от това икономическо страдание. Както често се случва, когато италианската държава изглежда не се справя с дадената криза, организираната престъпност се намесва. Мафиоти разпространиха пратки с хранителни стоки в бедни предградия, спряха плащанията за защита и предложиха незабавни парични заеми. Това "благосъстояние на мафията" е стратегическо твърдение за превъзходство над държавата, средство за създаване на консенсус, контрол и задлъжнялост, буквално и метафорично.

Мафията също така изкупува компании със затруднения: 43 688 италиански фирми смениха собствениците си между април и септември 2020 г . Не всички преминаха в престъпна собственост, но - поради големия брой нови собственици, избрали анонимност чрез офшорни плащания и непрозрачни тръстове, се смята, че по-голямата част от тях вече са собственост на мафията. Контролираните от мафията компании, разбира се, ще гледат алчно към фонда за възстановяване от 209 млрд. евро, който Италия ще получи от Европейския съюз.

Но се наблюдава и увеличаване на истинската солидарност. Предвид нарастващата информираност за уязвимостта на най-слабите в обществото, за тяхната защита са създадени доброволни сдружения, благотворителни организации и неформални хранителни банки.

В Бреша, един от градовете, пострадали най-силно от COVID, италианопалестинецът Яъс създаде Cibo Per Tutti (Храна за всички), която раздава до 450 пакета с храни всяка седмица. Това е опит, който промени социалната структура на града. "Вирусът ни изолира - казва една жена - и имаше нужда, физическа, да бъдем общност. Храната се превърна в основен начин за това."

Настъпиха и други, фини промени. От 2006 г. насам 2,4 милиона италианци, много от които млади и висококвалифицирани, са емигрирали, което означава, че 9% от италианското население сега живее в чужбина. Но през последните 12 месеца изтичането на мозъци беше обърнато. Няма достоверни данни за това колко млади италианци са се завърнали, възползвайки се от възможността да работят извън градския си офис, но медиите в страната са пълни с подобни истории.

Тази демографска промяна се случва и вътрешно. Дистанционната работа, съчетана с данъчни облекчения, позволи на много южняци да се върнат у дома от индустриалните градове на север. И тъй като толкова много италианци имат втори домове, някои са решили да прекарат пандемията в провинцията. Всички тези промени означават, че някои замиращи градове и села, може би само временно, се пренаселват и съживяват.

Но песимизмът е отразен от една тенденция - дори преди пандемията, Италия имаше едно от най-ниските нива на раждаемост в света. През декември 2020 г. - девет месеца след първоначалното заключване - раждания са намалели с 21,6%. Общо ражданията за 2020 г. се очаква да бъдат 408 000, което би било най-ниският годишен брой след обединението на Италия през 1861 г.

Тези цифри са особено поразителни, тъй като на страната е напомнено категорично за застаряващото население: фактът, че приблизително 17% от италианците са над 70 години и 7,2% над 80 години, се счита за основна причина за високата смъртност в Италия от COVID-19. Сега малко повече от 95 000 души са починали от коронавируса в Италия.

Икономическите перспективи също остават ужасни - през последната година съотношението на дълга на Италия нарасна с 33 пункта до 160% от БВП.

Сега Италия е променена. Тя може да бъде определена с две прилагателни, които могат да опишат и новия премиер на страната Марио Драги, който пое управлението миналата седмица. Италия вече е трезво и сериозно място.