Съдбата на мигранти в ЕС: Испания е толерантна, макар и трудна за убежище

Стотици африканци се давят във вълните на Атлантическия океан и Средиземно море, опитвайки се да достигнат испанските брегове. Но самата Испания е по-скоро транзитна страна за много от тях. Защо? Отговор търси "Дойче веле".

По данни на испанската Морска спасителна служба (МСС) през 2021 г. 1255 мигранти, предимно от страните от Магреб и Западна Африка, са загинали, опитвайки се да достигнат с лодка испанските брегове, предимно Балеарските и Канарските острови.

Това е повече, отколкото през всички предходни години. Въпреки това тази трагедия остава на заден план: цялото внимание на европейските политици и обществеността е приковано към миграционните кризи на беларуско-полската граница и в Ламанша.

Най-опасният маршрут - Канарските острови

Според данните на МСС, цитирани по-специално от OKdiario, най-опасният маршрут за африканците към Европа са Канарските острови. Тази година 937 души са загинали при опит да достигнат Канарския архипелаг в неспокойните води на Атлантическия океан. Канарският маршрут се превърна в най-опасния път за африканците към Европа. Тази година например 937 души са загинали при опит да достигнат Канарския архипелаг в неспокойните води на Атлантическия океан.

Хората, които се опитват да достигнат континентална Испания от Северна Африка, също умират в по-спокойното Средиземно море. Според статистиката на Международните сили за сигурност един на сто мигранти се удавя в Гибралтарския проток, а един на 20 - в Атлантическия океан. Що се отнася до изчезналите - тъй като понякога лодките потъват заедно с всички пътници - статистиката не може да ги отчете.

Транзит до Западна Европа

Африканците използват Испания предимно за транзитно преминаване към европейските държави, където "могат да разчитат на солидни помощи и добре платена работа", казва пред "Дойче веле" Ана Мария Уертас, представител на испанската неправителствена организация "Спасение", която предоставя правна помощ на мигрантите. Според нея това са Германия, Франция, Великобритания, Белгия, както и скандинавските страни. Някои мигранти обаче остават в Испания, въпреки че помощта, дори и за официално признатите за бежанци, тук е ниска.

Процедурата за предоставяне на убежище в Испания е доста сложна, казва Хуертас. Само мигранти, които могат да докажат, че са избягали от военна зона или се нуждаят от убежище, защото са преследвани по политически, племенни, религиозни, полови или други причини, могат да получат право на настаняване и шестмесечно плащане от 450 евро на месец. "Затова много хора, които са решили да останат в Испания, но не могат да докажат, че са страдали в родината си, трябва да живеят нелегално", казва тя.

Испанците са толерантни към мигрантите

Въпреки това тя отбеляза още, че "испанските власти са толерантни към мигрантите, дори ако те живеят в страната без разрешение за пребиваване". Задържането от полицията обикновено завършва само с препоръка за напускане на Испания. Само тези, които са извършили престъпление, се настаняват в център за задържане и се депортират до съда. Тези, които спазват закона, могат след няколко години да започнат процес на легализация по така наречения "Закон за вкореняване".

В този случай, според Хуертас, мигрантът трябва да докаже, че е "вкоренен" в Испания - научил е езика, има жилище и стабилен доход. Повече шансове имат тези, които имат семейство и непълнолетни деца, които учат в испанско училище. Между другото, правото на безплатно образование на децата и да получават медицински грижи имат всички мигранти, независимо от техния статут в Испания.

Нерешен проблем

Ана Мария Хуертас смята, че "Европейският съюз и испанското правителство не правят достатъчно, за да решат проблема с мигрантите". Според нея "опитите да се намали миграцията, като се поиска от африканските правителства да не допускат свои граждани в Европа, не дават резултат". Това е така, въпреки че някои африкански страни "получават много пари от Европа за борба с миграцията".

Целият проблем е в бедността в африканските страни и "опитите да се спре бягството на хората от тази бедност са безполезни. В края на краищата, те дори не са спрени от риска да умрат в морето". Така че проблемът може да бъде решен само чрез активно насърчаване на борбата с бедността в тези страни, казва испанската активистка.