Пазарът на въглеродни компенсации не разрешава кризата с климата

Някои от най-големите компании в света дадоха амбициозни обещания за намаляване на въглеродните емисии. Но те може би вярват твърде много на техника за компенсиране на въглерода, която се оказа почти толкова надеждна, колкото финансирането на пенсионирането ви с криптовалута в борсата FTX.

Климатичните обещания на две дузини компании, водещи корпоративния стремеж за ограничаване на въглеродните емисии, са предимно неясни, недостатъчни или и двете, според нов доклад на наблюдателните групи Carbon Market Watch и NewClimate Institute. Заедно те се зарекоха колективно да намалят 2,2 милиарда тона емисии на парникови газове до 2050 г., или около 4% от общото количество в света. Това може да не звучи много, но ако се надяваме да намалим общите емисии наполовина до 2030 г. и до нула до 2050 г., както трябва да направим, за да ограничим глобалното затопляне до 1,5C, тогава всяко малко действие ще помогне.

За съжаление, тези обещани 2,2 милиарда намаляват до около 890 милиона, след като преизчислите съмнителните стратегии за смекчаване на климата, според доклада. Може би най-забележителното е разчитането на много компании на „въглеродни компенсации“. По същество това са кредити за финансиране на усилията за премахване на въглерода от атмосферата - най-често чрез засаждане на дървета. Докладът изчислява, че между 23% и 45% от обещаните спестявания на емисии се дължат на такива компенсации.

Ако компенсациите звучат прекалено добре, за да са истина, това е, защото често са такива, показа скорошно изследване на системата. Миналия месец доклад на The Guardian, Die Zeit и SourceMaterial, организация с нестопанска цел за разследваща журналистика, обяви, че 94% от офсетите за защита на тропическите гори, сертифицирани от Verra, глобалният лидер във въглеродни компенсации, не помагат с нищо на околната среда. Verra яростно възрази срещу доклада, но той добави към нарастващото усещане, че компенсациите вече не са златният стандарт за корпоративна отговорност.

"Пазарът на въглеродни компенсации е счупен“, каза Барбара Хая, директор на Berkeley Carbon Trading Project, пред The Guardian.

Само преди няколко години компенсациите бяха на път да процъфтят, като всички от JPMorgan Chase & Co. до главния изпълнителен директор на Salesforce Марк Бениоф се включиха в играта със залесяването. Но еколозите и други критици бързо откриха недостатъци в модела.

Корпорациите бавно признават проблемите – разбираемо, като се има предвид колко по-лесно и по-евтино е да се иска компенсация, отколкото действително да се промени поведението. Някои спряха да използват думата „компенсиране“ и просто я замениха с още по-мъглява терминология като „вмъкване“, което понякога се равнява на приписване на заслуги за намаляване на емисиите в рамките на една компания или нейната верига за доставки, което може да е настъпило независимо от ползите за климата.

Целият анализ на сайта на Bloomberg TV Bulgaria