Икономист: Предсрочни избори ще ни отдалечат от еврозоната

Евентуалният сценарии, в който страната отива към нови избори би се отразил негативно на влизането ни в сухопътния Шенген и ще попречи на влизането в еврозоната, в сроковете, които България си е поставила. Потенциалното влизане на България в еврозоната до средата на 2025 г. звучи реалистично, при условие, че няма голяма турбуленция. Ако се тръгне към служебно правителство и предсрочни избори, целият пейзаж ще бъде размътен. Не може да прогнозираме какво ще стане, но по-високият риск и по-високата неизвестност най-вероятно ще саботират процесите на по-скорошно приемане в еврозоната, това коментира Юлиян Войнов, икономист, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

Международния валутен фонд (МВФ) изразява позитивна оценка към икономическото развитие на България, като посочва, че прогнозите са по-благоприятни от предишните. Вместо зимните очаквания за ръст от 1,9% в БВП на България, в момента се прогнозира ръст от 2,5%, при инфлация от 3,4%, каза Войнов. Това представлява по-добра прогноза от зимната такава и е в унисон с положителната тенденция в световен мащаб.

В края на миналата година икономиката в еврозоната не се представяше добре, което се отразява на българския внос и износ със закъснение. Въпреки това, последните данни показват стабилен ръст на европейския износ. Наблюдава се възстановяване на борсовите индекси в Европа, които се представят дори по-добре от американските. Възстановяването на икономиката се наблюдава и в целия свят, като в САЩ това вече е факт.

Всеки път, когато има политическа турбулентност в България, започва да се говори за сериозни икономически проблеми и данъчни промени. Гостът обясни, че настоящият бюджет е разчетен при критерии, които изглеждат изпълними засега, като може да бъде постигнат и дефицита от 3%.

МВФ изтъква необходимостта от сериозни социални разходи, както и важността да се запазят инвестиционните разходи. Въпреки това, въпросът е дали икономическата обстановка ще позволи изпълнението на тези капиталови разходи и дали социалните разходи няма да доведат до нарушаване на бюджетната стабилност. Основният проблем в последните 15 години е намаляването на капиталовите разходи, което забавя оптималния ръст на БВП.

МВФ препоръчва да се запазят капиталовите разходи и да се подкрепи стабилността чрез увеличение на данъците, като се има предвид, че България е с най-голямото неравенство в доходите в ЕС. Предложен е прогресивен данък върху общия доход с цел намаляване на неравенството чрез по-справедливо разпределение на богатството в страната.

Гостът обаче не смята, че прогресивният данък би довел до желаните резултати, които МВФ очаква, тъй като би довело само до увеличаване на дела на сивата икономика. В момента страната ни е с най-големият сив сектор в ЕС, който по средни данни възлиза на 30% от икономиката.

"Основният въпрос е, че в България да се приложи това прогресивно данъчно облагане, което разгледано чисто концептуално МВФ има основание за такъв поглед, но проблемът е че такъв тип данъчно облагане в България няма да доведе до повече доходи. Най-вероятно ще видим по-голяма сива икономика.“

Друг аргумент за неприемането на този тип облагане е корупцията в страната и с оглед на качеството на работа на институциите у нас трудно може да очакваме събираемост на тези данъци. Също така биваме критикувани от МВФ за неефективно използване на публичните средства особено в държавните предприятия.

Друго от желанията на МВФ е изравняването на ДДС за всички продуктови групи. Гостът обясни, че това би се отразило позитивно от няколко гледни точки. Първо спрямо административната тежест, поемана от фирмите, които трябва да водят тази „различна“ отчетност. Второ дава сигурност на бизнеса, че няма да бъде атакуван от институциите за прилагане на грешна данъчна ставка и на последно място облекчава данъчната администрация при проверка на документите.

"Това, което България е постигнала през годините, е тази единна данъчна ставка. Простата данъчна система облекчава бизнеса и бизнес средата и дава възможност за предприемачество. От тази гледна точка е необходимо да се върне това – данъчната ставка да е единна, защото следващият аргумент е, че не видяхме това намаление на данъците да доведе до спад на цените или друго положително развитие по отношение на клиентите.“

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria