70 бона за най-скъпият футболист в "А" група

Лъскави автомобили, тлъсти сметки в заведенията, красиви момичета с фриволно поведение, налудничави прически и модерни дрешки. Общо взето, с това се изчерпва профила на средностатистическия играч от "А" група. Поне в представите на обикновените хора, принудени да блъскат от сутрин до вечер, за да си осигурят насъщния.

Макар обаче да са закичени с претенциозния етикет "професионален футболист", доста от ритнитопковците у нас също треперят за прехраната на семействата си, а високият жизнен стандарт им се струва като далечна мечта, пише в. "Досие".

Да, отбори като "Хасково" и "Марек" са част от елитната ни дивизия, популярна още като "групата на майсторите". Те осигуряват месечни заплати от порядъка на 1000-1500 лева - нелоши пари за Хасково или Дупница. Но нека гледаме реално - в София здрави и прави момчета в разцвета на силите си безпроблемно ще си намерят по-доходна работа.

В скорошно интервю бившият собственик на "Локомотив" (Пловдив) Константин Динев направи тъжна констатация: "Не е нормално заплатите на "Лаута" да са като в моя ресторант "Кошарите". С други думи - настана време, когато може да изправяш на крака горещите фенове на един от най-популярните клубове у нас, но въпреки това да заработваш повече като... сервитьор.

След оттеглянето на Динев управлението на пловдивското "Локо" е поверено на феновете. И резултатът е катастрофален - бюджетът за заплати на първия отбор бе свит до 35 000 лева месечно. Дори и при този санитарен минимум парите на футболистите се бавят, а те са принудени да бойкотират тренировки. Неотдавна в "Локо" празнуваха с титлата, а черно-белия екип обличаха великани като Любо Пенев. Уви, златната епоха приключи, а пачките и безкрайните купони са само избледняващ спомен.

Още по-рязък бе преходът при градския съперник "Ботев". Само допреди година и половина клубът сякаш бе поел към висините - могъщ спонсор в лицето на КТБ, амбициозен благодетел, за какъвто се пишеше Цветан Василев и обещание за строеж на чисто нов стадион. Проектът бе поверен на най-успешния ни клубен треньор през новия век - Станимир Стоилов-Мъри, а по-късно в щаба като директор бе привлечен Димитър Димитров-Херо.

В "Ботев" започнаха да пристигат играчи със статут на звезди от румънското първенство, а според неофициална информация тунизиецът Юнес Хамза се е разписвал срещу 60 000 лева на месец. За възнагражденията на самия Мъри и на легионерите в състава му също се носят легенди. Чувалите с пари обаче не донесоха бързи резултати - "жълто-черните" се добраха само до финал за Купата на България и до едно относително успешно участие в предварителните кръгове на Лига Европа. С аферата КТБ всичко се разпадна - Любо Пенев, който наследи Стоилов, се тръгна след по-малко от месец на поста. Чужденците се разбягаха като по команда (с изключение на полския вратар Адам Стаховяк и на чешкия халф Тамаш Иршак), а издръжката на отбора бе свита до минимум.

Разград е бленуваният Ел Дорадо на българския футбол. Напук на посевместната криза и стягане на коланите, "орлите" непрекъснато вдигат собствената си летва. Колко струва на Кирил Домусчиев лукса да привлече и задържи футболисти на прилично европейско равнище? Едва ли някога бизнесменът ще извади на светло счетоводните книги, но това само засилва слуховете и догадките. Особено предвид вълната от подновяване на договорите на героите от марша в Лига Европа и Шампионската лига.

Легендата Козмин Моци, магическият плеймейкър Марселиньо и непробиваемият десен защитник с бразилска техника Жуниор Кайсара са най-високоплатените двигатели на проекта "Лудогорец", известен още като "националната кауза". Твърди се, че всеки от тях прибира между 30 000 и 40 000 евро. Точно така - по 70 000 лева месечно. Това е 100 пъти над средната работна заплата за страната. Всъщност в Разград обикновени бачкатори няма - легионери като Браян Ангуло, Роман Безяк, Фабио Ешпиньо, Александър Барт, Дани Абало и Върджил Мисиджан със сигурност заработват суми от порядъка поне на 50 000 лева.