Новата емблема на Юве – идентична и иновативна

През последните няколко дни полемиките около новото лого на Ювентус е водеща новина сред бяло-черната фенска маса, но също така и повод за подигравки от фенове на други отбори.

Аз приемам новото лого/емблема на клуба, защото е признак на иновативност и зад него има идея. Идея обсъждана и градена през последните 18 месеца. За мен пътят на Ювентус е към развитие в глобален аспект като бранд и марка, не само в Италия. Първата промяна е в логото. Да, предишното бе страхотно и някои не приемат новото, но попитайте по-възрастните фенове дали и при предишните промени не са реагирали по същия начин, дали всеки сезон екипите ни не са странни и не ни харесват. А след няколко седмици всеки има поне един екип или желание да си закупи такъв. Това е нормален процес за приемане на промяната описан от д-р Елизабет Кублер-Рос. При всяка една промяна в началото присъства шок и отказ да се приеме различното, преминава през гняв и страх, докато не настъпи осъзнаване и приемане на промяната, завършвайки с осъзнаване и принадлежност към промяната. Това се случва в момента и с феновете на Ювентус. Позитивното е, че само ден след обявяване на новото лого, стойността на Ювентус бранда се повиши с 4%. Само за ден.

Идеята на Аниели, който през последните 7 години промени клуба и го върна там, където му е мястото, е да продължава политиката си да го превърне в световно разпознаваем, не само клуб, но и бранд. Да, бранд. Някои ще кажат, че отборите и емблемите принадлежат на феновете и футбола, а не на парите и маркетинга. Да, ама не. Ако все още някой романтик вярва в това, трябва да се събуди, защото футболът отдавна се е превърнал в машина за пари. Много отбори се поддадоха на руски, арабски, китайски, индонезийски, американски, тайландски инвеститори, които не са футболни фенове, а виждат добра възможност за пробиване на нови пазари, имидж на компаниите си и други нефутболни причини. Отбор като Реал Мадрид, символ на кралското семейство и отбор емблема на една от страните проповядващи християнството, премахна кръста от емблемата си, заради договор с FlyEmirates. Други загърбиха историята и идентичността си за руски, арабски и американски пари. Милан, Интер и Рома продадоха отборите си, защото собствениците им бяха неспособни или не намираха начин да продължат развитието на отборите си, клубовете, школите.

Неспособността и липсата на капацитет да се развиваш и налагаш определена политика, бе капитализирана с продажбата на емблематични отбори като Рома, Интер и Милан. Това бе най-лесният вариант за собствениците, загърбвайки десетилетия успехи, постигнати със страхотни усилия от футболисти, треньори и ръководители. Захвърлиха и феновете си на нищо разбиращи от футбол американци, за които най-популярният спорт в света се нарича „сокър“, а този практикуван в Щатите е футбол, нищо, че се играе с ръце и топката е във формата на яйце.