"Без будилник": Долен, където времето е спряло

Както и сладкото към нея. Снимка: Dnes.bg

15 / 16

Долен е сред местата, които сякаш са излезли от картичка от миналия век. По калдъръмените улички все така минават стадата, а чановете им се чуват надалеч. Къщите са от камък и дърво, и именно заради този запазен облик от миналото е културно-исторически резерват.

Намира се в Западните Родопи – в община Сатовча, на 25 км от Гоце Делчев и също толкова от Доспат.

Почти веднага получаваме интересна представа къде се намира селото. "Като вървиш за Долен, вървиш нагоре, нагоре, нагоре, и после слизаш в една дупка“, обяснява Емилия Юрукова, която ни посреща в една от забележителностите на Долен – църквата "Свети Никола".

Тук е трудно да отделиш митовете и легендите от съвременния живот. В селото те някак мирно и едновременно съществуват, затова някак не е странно, че ни посрещат с разкази за чудеса, за поява на висши сили и знаци...

"Тук идват хора за изцеление и го получават", категорична е Емилия.

"Външна" сила и малко хитрост е причина доленци да имат храм още по време на османското робство. Селото е основано приблизително около 1460 г., когато няколко християнски семейства търсят убежище от поробителя във високата и непроходима част на планината.

Местните разказват, че чорбаджията дядо Коста заровил икона на свети Николай в ливада насред селото и убедил турския управник тогава, че имал пророчески сън да копае там. Иконата "излязла" на бял свят и така хората от Долен получили възможност да строят храм. По-късно той бил разрушен от земетресение и отново възстановен през 1834 г. Камбаните са лети 7 пъти, докато се постигне идеалният звук, чийто звън се чува на 8 км.

Освен църквата, паметници на културата са и къщите в селото. Всяка от тях а е уникална сама по себе си до най-малката подробност. Селцето е съхранило атмосферата си отпреди 200 години и не е чудно, че тук са снимани част от българските филми, като "Капитан Петко войвода" например.

Този неповторим облик до голяма степен се дължи на характерните тикли, които се ползват за покривите и за облицовка. Виждаме ги и от двете страни на пътя в последните километри преди Долен. За местните това е поминък, но отдалеч си личи, че срещу къртовски труд. Дялкането на тиклите е на ръка и е направо чудно как от камъните стават тези идеални плочи. Дали този труд е възнаграден - мненията са на двата полюса.

В Долен научихме и интересни лични истории. Поредно поколение софиянец, Михаил Ваклинов минава през 1996 година през селото и все по-често и за по-дълго остава тук. Къщата му в Долен е образец за това как всеки детайл може да е изработен с любов, също тук е стегнал и къща за гости.

Все още я има връзката му със столицата, но май за първи път срещам човек, който не просто декларира, че иска да живее на село, но и прави целенасочено всичко в тази посока.

За да не се забравя миналото на селото, Михаил популяризира в социалната мрежа стари снимки на Долен и доленци. И е радетел за това поминъкът от тютюн и картофи, да се пренасочи към билките, с които е богат този край.

В края на юни Долен ще бъде сцена на бутиковия Zenith Fusion Festival с концерти на най-актуалните български групи, които смесват фолклорна музика със съвременни жанрове и с различни арт работилници.

Доленци се радват на събитието, защото за тях то е свързано с ново оживление и популяризиране на мястото.

"Няма да останете нито гладни, нито жадни", обещават домакините. Питиета има за всеки вкус – както сок от различни треви и плодове, така и домашна ракия. И храната е такава, истинска – баници и мекици от домашни мляко, яйца, сирене, замесени от местните баби, гозби от всичко, което е родила земята.

Какво повече му трябва на човек, за да се отърси от ежедневните проблеми - малко чист въздух и родопско гостоприемство...