"Без будилник": Селският туризъм - да напишеш истинска история

Лято, време за отпуски... Понякога ни се иска да избягаме и от известните курорти – на тишина и спокойствие, да хапнем истинска храна, да чуем песента на птиците, на щурците, да ловим риба в реката. Познахте, време е за селски туризъм в "Без будилник".

"Има тенденция на завръщане към селото", категорични са авторите на "Села и туризъм - посоки за пътешествия из България” Гавраил Гавраилов, Анна Пелова и Михаил Михов. Това е вторият им общ проект след "Селата в България", но по всичко личи, че имат материал и за трети. Могат да говорят за българското село с часове и да дават идеи за прекрасни места, които да бъдат посетени.

Отговорът на въпроса кое от тях да изберем, обаче оставят изцяло на своите читатели и последователи – тези, които не са забравили връзката си със селото или, ако тя е била прекъсната, се опитват да я възстановят.

Русенецът Михаил Михов е добър пример за това. "Имам много приятели, които си закупиха селски имоти, в някои даже няма къща, просто за да имат достъп до тази земя, който в града ние сме позагубили. Аз и съпругата ми също си купихме стара къща в едно село преди 2 години, за да имаме такова място за нас и за всички наши близки", разказва той.

Познава и хора, които живеят с малки деца на село, тоест такава тенденция има, макар и все още крехка.

"Селският туризъм е различен, не е масов, няма фалшиви усмивки и преживявания", казва Анна Пелова. Според нея на много места, които са "туристически", се предлагат атракции, които не са автентични, каквито са на село.

"Селото е много по-сурово, по-истинско", убедена е тя. Личният й интерес към него е тясно свързан с българските носии. Вече има десетина вкъщи, макар и не пълни, защото било много трудно да намериш всичките части.

Разказва ми как е започнало всичко: "В интернет видях, че се продават масово. Обидното е, че са на много ниски цени, а това са автентични носии, които са много ценна творба на изкуството - всяка една жена сама е шила своята носия и е отделяла доста време за това“.

Облечена в една от носиите си, Анна минава през жаравата и това е първият й нестинарски опит, засега единствен. "Мислех си, че има трик, нещо, което нестинарите правят, а се оказа, че няма. Казаха ми - "Ако се чувстваш готова, скачай!“, смее се тя.

За книгите си за селото тримата казват, че това са истории, които да ви вдъхновят да тръгнете на път и да откриете това, което е интересно за вас. Категорични са, че когато човек пътува, е важно сам да открива и да "пише" собствени истории.

"Хората на село имат желание да посрещат туристи и дори го правят безусловно, безкористно", споделя своя опит Гавраил Гавраилов, канейки ни сами да опитаме това гостоприемство. Издава, че в новата книга е намерил място един негов личен миг, заснет, без да знае  – как лови риба по залез.

Гавраил е от хората, които търсят смисъла на щастието в малките неща, а дестинацията е ясна - на село. Изкушен е и от винения туризъм.

Като планински водач Михаил има ангажименти предимно с чужденци, но казва, че и българи от големите градове се интересуват от селски туризъм. По думите му домашното настаняване оставя по-хубави и истински спомени, а езиковата бариера съвсем не е пречка за това.

"Това, че езикът е пречка, помага други езици да проговорят – на виното, на музиката. В някои къщи са оставени народни носии, с които домакините обличат гостите. Танцуват по едно право хоро заедно, пият по една ракия и се оказва, че езикът не е чак толкова съществен", споделя той.

А туризмът започва със своите най-базови нужди, не с високата култура. "Завършил съм туризъм и това, с което започна моето образование, е, че може да има най-прекрасната природа, история, култура, но туризмът започва и завършва с тоалетните", казва Михаил, обяснявайки, че е важно да са налични онези неща, които често наричаме "битовизми".

Според Анна проблем на туризма у нас е, че нещата много се унифицират и не се набляга толкова на уникалното, на автентичното.

"По отношение на селския туризъм държавата почти не полага усилия – нито реклама, нито подкрепа, нито облекчения. Имаме прекрасни почви и рано или късно, ако не го направим ние, ще бъдат населени от едни други хора, които в момента нахлуват от юг", допълва Гавраил.

Той се радва, че след 70 години на спад има 1 година на растеж на селското население, независимо че като цяло продължаваме да намаляваме.

Според него е възможно този лек ръст да е свързан с някакви процеси на възраждане на представата за селото. Или пък с възможността да усвоиш някакви пари по европрограми. Но ако двете работят заедно, няма проблем, коментира той.

Какво търсим на село? По-хладния и чист въздух през лятото, тишината и спокойствието. Има интересни природни места, можеш да караш колело, да се разхождаш, да откъснеш плод от градината, да ловиш риба в реката...

А що е то почвотерапия и какво представлява селският мол – сами ще откриете...