"Без будилник": Японска красота с 200 ритуала

Традицията на японското кимоно и на българската народна носия - предавана от поколение на поколение, много различна, но и сходна - с "Без будилник".

Красотата на японката се възприема откъм гърба. Младата неомъжена японка затваря хубаво кимоното си, за разлика от европейката, която, за да привлече мъжко внимание, отваря деколте, обяснява Криси Прахова, президент на Урасенке Танкокай България.

И все пак, ако културните различия особено личат в традиционното облекло, също толкова вярно се оказва и че приликите никак не са малко. Една от тях е връзката с природата, която личи в мотивите, дизайна, дори в това облеклото да "подсказва" дали е зима или лято.

Дефиле на японски кимона и български носии се проведе през уикенда в Пловдив като част от програмата на 27-ите Дни на японската култура в България.

Сред интересните демонстрации бе завързването на пояс – оби. Българската мъжка народна носия е с пояс с дължина около четири метра, също толкова дълго е оби-то, което връзва японската жена. И това, разбира се, само по себе си е изкуство, защото от него зависи цялостният завършен вид.

Българските носии се предават от поколение на поколение, също така се "наследява" и японското кимоно. То не е подвластно на модата, вкуса на дъщерята или внучката, даже на ръста на човека.

Криси Прахова разказва, че за да се облече кимоното, трябва да се спазят 200 ритуала. Почти невъзможно е да се облечеш сам и с много практика, търпение и желание тя е свела обличането му от час до около 15 минути.

Кимоното се облича на важни събития от живота на човека и носенето му се насърчава в Япония. Сред тях са завършване на образование например или женитба.

По дизайна на кимоно за сватба пък може да се разбере дали тя е лятна или зимна. Завършването на гимназия, на университет се отбелязва с двойно оби, което се привързва със златен или сребърен колан.

Повечето елементи са ръчна изработка също като при българските народни носии.

Всяка етнографска област в България може да бъде разпозната по тези елементи – цвят, шевици, престилки. С традиционното облекло и в двете култури се цели привличане на щастие и късмет със спазването на определени правила, чрез конкретен цвят и т.н.

Кимоната се различават подобно на носията по материала, от който са направени, начина им на тъкане, на боядисване. По кимоното може да разберете също дали жената е омъжена или не.

За млади момичета то се различава от останалите по дългите си ръкави - над метър. Така е и у нас - Лазарките са само млади, неомъжени момичета.

Има вид кимоно, с дребни повтарящи се детайли, което се ползва предимно в града, а облечено с официално оби вече е за ресторант.

За чаените церемонии в Япония кимоното е без дизайн.

В японското облекло място има и семейният герб. Той се дава при женитба и сочи, че сте признати от тази фамилия. Специално кимоно с цветна основа се е ползвало в миналото от придворни дами.

Има и такова, с което се ходи на гости. Дизайнът е разположен върху ръкавите и отпред, и на гърба има семеен герб.

Традицията в Япония е част от живота от най-ранна възраст. Има детски кимона, предназначени за празника през ноември, когато празнуват децата на три, пет и седем години.

"Може да си представите колко отрано те привикват към носенето на кимона. Тези цифри пък са свързани с щастието. На тригодишните момчета се разрешава вече да оставят косите си дълги, когато са на пет, могат да носят хакама - поличка върху кимоното", разказва Криси Прахова. Седемгодишното момиче пък може да махне детското оби и да сложи официално.