"Без будилник": Милано – Пепеляшка носи Prada

Милано често е пренебрегван заради Рим, Флоренция, Верона - както ще видите, напълно незаслужено. Днешното ни пътешествие в "Без будилник" е именно там!

Сред италианските градове на Милано се пада ролята на Пепеляшка - винаги свит в кухнята, винаги в сажди и тъмни дрехи, докато хората се заглеждат в античното величие на Рим, в рененансовата прелест на Флоренция, в кулинарните вакханалии на Болоня или в романтиката на Верона.

Но истината е, че под саждите се крие един от най-приятните и атрактивни градове в Европа. Струва си да си присвоим ролята на добрата кръстница, за да ви запознаем с него. Защото Милано е не само икономическата, финансовата и футболната, но и естетическата столица на Италия. Тук работят най-добрите дизайнери, най-търсените моделиери, най-атрактивните магазини - а януари, в началото на разпродажбите, е най-добрият момент да се срещнете с тях.

Но нека започнем по обичайния туристически ред - първо забележителностите и снимките, които после да показвате на приятелите, после детайлите.

Сърцето на града и обичайна стартова точка за всички обиколки е "дуомото", тоест катедралата Santa Maria Nascente - най-голямата в Италия и четвъртата по големина в света. Улиците на стария Милано започват радиално от нея, така че рано или късно ще се озовете там, дори да не искате.

Дуомото е един от най-епичните строежи в цялата италианска история. Започнато е още през 1386 година, когато един управник от фамилията Висконти решил да се хареса на народа и да заличи лошите спомени, оставени от предшественика му (понеже първите двама архитекти били французи, катедралата е по-скоро в стила на парижките и реймските готически храмове). После обаче най-различни спънки започнали да бавят проекта; постепенно злоупотребите и кражбите станали толкова масови, че и до днес в местния диалект този строеж е нарицателно за работа, за която са ти платили, но не си свършил.

Чак през 1806 година Наполеон, който се готвел да бъде коронован за крал на Италия, наредил фасадата да бъде довършена с пари от френската хазна. Тези пари никога не били платени, но поне работата най-после приключила.

Самите мащаби на дуомото пленяват ума, и са привличали безброй писатели и поети. Пърси Шели идвал в храма, за да чете на спокойствие; колегата му Алфред Тенисън се качвал на покрива, за да съзерцава пейзажа. Марк Твен след посещението си през 1867 пише: "Толкова грандиозна, тържествена, огромна! И все пък толкова деликатна, ефирна, изящна!".

На север от централния площад е мястото, което разтреперва женските колене - прочутият Златен правоъгълник, или Quadrilatero d'Oro (за него има специални златисти указателни табелки). Тук, около улицата Monte Napoleone, са съсредоточени всички дизайнерски магазини и луксозни бутици - от Armani и Zegna до Prada и Bottega Veneta.

Януари е началото на намаленията - но имайте предвид, че под намаления тук не става дума за етикети с "9.99" на тях. Просто баснословно скъпото е станало приемливо скъпо. Дори и един бегъл поглед по витрините обаче ще ви убеди, че си струва. Какво казваше покойният Ив Сен-Лоран, красивата дреха е една от най-бързо изплащащите се инвестиции в съвременния свят.

Ако все пак тежкият шик на Златния четириъгълник ви се струва твърде превзет, по-достъпните магазини са по улиците "Торино" и "Буенос Айрес". На самия централен площад пък е Il Rinascente, най-големият универсален магазин в града (важно е да знаете, че магазините обикновено затварят в събота вечер и отварят чак в понеделник следобед).

Ако се интересувате от интериорен дизайн, разходете се до южния квартал Chiesa Rossa (Червената църква) - в него са съсредоточени най-интересните студиа и експозиции.

Ако пък искате дреболийки за спомен, насочете се на северозапад - към някогашния бохемски квартал Брера. Тук са най-очарователните антиквариати и магазини за сувенирчета - за които продавачите ще ви гарантират, че не са произведени в Китай.

Брера е и подходящо начало, за да се запознаете с друга често подценявана страна на Милано - артистичната. Почитателите на операта няма да пропуснат посещението в митичния театър La Scala. Горещо препоръчваме и една спирка в Pinacoteca di Brera (на Via Brera 28). Галерията притежава една от най-забележителните колекции ренесансово изкуство в Италия - съизмерима с тази на флорентинската "Уфици", но без рекордните й опашки. Тук можете почти необезпокоявани да се насладите на Тициан, Мантеня, Тинторето.

В църквата "Санта Мария деле Грацие" е "Тайната вечеря", най-знаменитият стенопис на Леонардо да Винчи. Само имайте предвид, че тук се чака доста и е добре да си запазите билет в аванс (cenacolovinciano.net).

Леонардо е живял и работил в Милано от 1482 до 1499 и следите от този престой днес привличат хиляди туристи. В Biblioteca Ambrosiana е най-голямата колекция от тетрадки на гения от Винчи - над 1200 страници с писма, рисунки и схеми на изобретения.

След като нахраните душата, можете да помислите и за нещастното си тяло - за което Милано предлага предостатъчно. Тук са някои от най-изисканите (но и най-скъпи) ресторанти в Европа. Но ако нямате настроение или бюджет за подобни преживявания, и най-обикновеното улично кафене може да ви остави достатъчно приятен спомен.

Както навсякъде в Италия, кафето в Милано е безукорно, дори и да си го вземете от най-неугледния павилион. Италианското еспресо е късо и доста силно - ако не сте привикнали, по-добре си поръчайте caffé lungo, тоест дълго кафе. Съчетайте го с популярния местен сладкиш castagnaccio (прави се от кестени, кедрови ядки и стафиди). Ако е привечер и барманът започне да реди лакомства по бара, не се учудвайте - това е изключително популярният и симпатичен италиански обичай Aperitivo.

Срещу умерена сума - 8-10 евро - можете да хапнете от изобилните хапки (обикновено включват прошуто, различни сирена, тестени изделия, плодове) и да пийнете някой от актуалните коктейли (примерно "негрони", който съдържа джин, вермут и портокалов битер).

След това вече на спокойствие можете да си отговорите прав ли е бил онзи известен автор на пътеписи, който преди време сравни Милано с манекенка - "красива фасада, безукорно изпълнение, но някак си лишен от душа". На нас лично ни се струва, че човекът просто не е бил в настроение.

От летище "Малпенза" до града най-лесно ще стигнете с влак - Malpensa Express Trains взема разстоянието до централната гара за 30 минути.

Ако поне малко се вълнувате от футбол, стадион "Джузепе Меаца" е задължителен - това е едно от светилищата на този спорт, редом с "Уембли" и "Сантяго Бернабеу".

Местният специалитет е Osso buco с ризото по милански. Osso buco буквално значи "дупката на костта" - това е нарязан на котлети телешки джолан, задушаван дълго с ароматни подправки и накрая сервиран с лъжичка, с която да изгребете и костния мозък от кокала. Не се мръщете - вкусно е и много полезно.

Автор: Калин Ангелов, Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE