"Без будилник": Есенна приказка в прелестна Беласица

Есента е особено щедра в планината и в това се убедихме през изминалия уикенд, който прекарахме в Беласица. Времето също се оказа повече от благосклонно към всички, които избраха да се разходят сред природата и май обещава да изчака предстоящите почивни дни, преди да се намръщи. Ето една идея от нас в "Без будилник", макар че възможностите за бягство в по-ниските планински части са твърде много и хич не са за изпускане!

Жълто, златно, но и зелено, червено, с пръски светлина, даже с капчици роса. Свежият дъх на зрялата есен може да се почувства навсякъде в Беласица. Пъстрият сезон дойде някак тихо, но ярко позлати листата и ако искате да я видите в цялата й прелест, елате в планината.

Именно такава видяхме есента през уикенда - с цялата й шарена хубост. Показа ни не само ярко обагрените корони на дърветата, но и бистри поточета, напръска ни със свежи капки от малки, но живописни водопади, подари ни срамежливите усмивки на минзухари и теменужки, напълни джобовете ни с кестени...

Нашата цел бяха първенецът на Беласица връх Радомир (2029 метра), а в неделя – не по-малко интересният Тумба (1880 метра), където се срещат границите на Гърция, Македония и България.

Доколкото могат да бъдат сравнени, преходът до първия предлага повече панорамни гледки при хубаво време, но пък не е за изпускане и горският уют, който ярко обагрените дървета създават до Тумба.

"Атакувахме" Радомир от хижа "Конгур". На финала планината ни изпита със силен вятър, но ни подари красиви гледки към по-близки и далечни върхове. Езерото Керкини видяхме като на длан – много интересно място за наблюдение на птици, което привлича с възможността за среща с фламинго. Макар че наскоро природозащитници ни зарадваха с новината, че екзотичният вид може да бъде видян и у нас - в района на язовир "Студен кладенец" са били забелязани над 50 птици.

Без много да се бавим обаче, се отправихме към Фестивала на кестена в Коларово. Проведе се за шеста поредна година и е посветен на най-обширните естествени гори от ядлив кестен на Балканите - тези в Беласица.

Знаехме, че всяко от околните села ще участва със собствени традиционни храни, че ще има кестенов мед, сладкиши, туршии, вина и какво ли още не. Бяхме пропуснали едва два-три часа  от началото на фестивала, но приготвените вкусни ястия се оказаха на привършване. Нашите домакини от Яворница, при които нощувахме, например бяха подготвили няколко тави с различни видове баклава, които вече ги нямаше! Но пък народно веселие имаше за всички желаещи.

Китното селце Яворница, сгушено в подножието на Беласица, е със смесено население, има и преселници от съседните Македония и Гърция. Леля Рукие ни посрещна сърдечно с местни традиционни гозби и ни изпрати със зимнина – лютеница, сладко...

Местните ни разказаха, че тази година кестените са твърде малко, но ранното ставане за прехода ни възнагради с истински килим от тях, постлан през нощта. Естествено в раниците към Тумба те щяха да понатежат, затова само си отбелязахме мястото. На връщане логично бяха останали само обвивките, но кестените щедро ни позамериха с някое друго бодливо топче.

Около десетина часа отнема преходът в двете посоки до триграничната точка между България, Гърция и Македония. Крачка-две встрани на върха и се шегувахме, че вече сме при съседите.

По пътя дотам и обратно есента ни показа цялата си прелест, а Беласица не пропусна да ни напомни, че е известна и с прекрасни живописни водопади.

Слънчеви зайчета танцуваха върху пъстрия килим от разноцветни листа, птици изнасяха своите концерти, а поточетата ромоляха забързани по своя път...

Може би ще се завърнем в белеещата се планина отново през зимата, за да я видим с пухкавата й бяла шапка, която казват, че се забелязва отдалеч. А дотогава се надяваме да се порадваме още малко на златната есен в планината!