"Елфите" срещу троловете на Путин: Как Литва води война с фалшивите новини и учи Великобритания

В националния кризисен щаб на Литва телефонът на Балис Любинавичус иззвъня с най-новото съобщение в груповия чат на групата за борба с дезинформацията в страната. 32-годишният главен анализатор в Националния център за управление на кризи стоеше пред цифрова карта с размерите на стена, която се актуализираше в реално време с инциденти, разгръщащи се из цялата страна. Друга карта проследяваше руски дронове, приближаващи се към литовското въздушно пространство. Съобщението на телефона му беше от анализатор, който споделяше нови предупреждения от руските държавни медии, че Литва ще се превърне в приоритетна цел за военни действия, ако приеме поправка, премахваща конституционната забрана за ядрени оръжия.

Два дни след като парламентарна комисия подкрепи предложението през септември, бившият руски президент Дмитрий Медведев вече беше предупредил, че Литва ще "изчезне от картата на света", ако продължи с това. Сега в интернет се появяваха "необичайни" петиции, призоваващи за обществено гласуване относно „разполагането на ядрени оръжия в Литва“, пише The Times.

Реакцията на Русия и Беларус към гласуването за ядрените оръжия беше определена като "с голям обхват" - достатъчно рискована, за да накара литовските власти да обмислят дали да издадат публично предупреждение, че Москва може да се опита да манипулира дискусията по темата. Към момента на написването на тази статия те все още наблюдават последствията. Любинавичус се оттегли в малка защитена стая по-навътре в сградата, като остави телефона си в заключен шкаф отвън, за да провери профилите, подкрепящи петициите, и дали на пръв поглед отделни дейности могат да бъдат проследени до едни и същи IP адреси.

24 часа в денонощието, седем дни в седмицата,

служителите в Националния център за управление на кризи във Вилнюс работят за борба с дезинформацията, проследявайки и реагирайки на постъпващите заплахи, в реално време. Руските хибридни заплахи, включително атаките с дезинформация, срещу държави в цяла Европа се увеличават. Кен МакКалъм, шефът на MI5, предупреди този месец, че враждебните държави не само атакуват инфраструктурата на Великобритания, но и се опитват да "манипулират чувствата ни". 

Той заяви:

"Сплотеността и увереността на нашите общности са се превърнали в първа линия на националната сигурност."

Държави на предната линия като Литва, които някога бяха отхвърляни като параноични по отношение на Москва, все по-често се изучават, за да се извлекат поуки за това как да се противодейства на подобно поведение.

Единадесет държавни институции предоставят информация на литовския център, открит през 2023 г., докато по-широка екосистема от военни специалисти, академици, журналисти и доброволчески организации също следи опитите за манипулиране на литовската общественост. Всеки четвъртък служителите изготвят оценка на информационните заплахи, пред които е изправена страната. Идентифицират се нарративите и се оценява потенциалната им вреда за обществото или държавните институции. На всеки се дава оценка на риска, която определя какво ще се случи по-нататък. Натоварването за малкия екип от анализатори в центъра е безмилостно, но този месец настроението в центъра беше приповдигнато. Коментирайки най-новата заплаха на Медведев да унищожи Литва, Дариус Бута, старши съветник, се пошегува, че на бившия руски президент „не бива да се позволява да остава буден след две или три бутилки водка“. Литовският екип прилага редица мерки в отговор на заплахите. Понякога служителите публично разобличават опити за манипулиране на информация; понякога работят с компании за социални медии, за да разбият мрежи от ботове. Друг път умишлено не предприемат нищо, като преценяват, че опровержението само би усилило нарратив с "малък обхват", който малцина хора изобщо са видели.

По време на периоди с повишен риск анализаторите разполагат само с 15 минути, за да оценят нов нарратив, циркулиращ в социалните медии. 

Великобритания има пряк опит с това.

Киър Джайлс, експерт по Русия в аналитичния център "Чатъм ХаусЮ, заяви, че британските власти често реагират твърде бавно, за да запълнят информационния вакуум по време на социални вълнения. Той посочи бунтовете в Саутпорт, подхранени от невярна информация за самоличността на нападателя, която властите отнеха часове, за да опровергаят. Литовците често се опитват да засекат враждебни нарративи, преди те да имат възможност да се разпространят. Един доброволец-аналитик, който пожела да остане анонимен, работи в отдела за разузнаване от отворени източници на Литовския съюз на стрелците – доброволческа паравоенна организация с 20 000 членове.

Доброволецът обясни как прекарва часове в умишлено "отровяване" на собствените си алгоритми в социалните медии. Той следва профили, разпространяващи руска пропаганда, гледа техните видеоклипове и "обучава" TikTok да го вкарва все по-дълбоко в същия информационен балон, с който би се сблъскал уязвим литовски потребител.

В един случай той забеляза видео в TikTok, което насърчаваше сепаратизъм около литовския пристанищен град Клайпеда, когато то имаше едва около 50 прегледа. Фиона Хил, британската експертка по Русия, която е била член на Съвета за национална сигурност на президента Тръмп и съавтор на стратегическия преглед на отбраната на Обединеното кралство, заяви пред The Sunday Times, че уязвимостта на британската общественост не се дължи на симпатия към Русия, а на гняв към собствените ѝ институции.

Хил посочи, че имиграцията е "огромна запалка" и че в бедните райони на страната недоверието към правителството и другите институции вече е високо. Трудността, според нея, е, че едно истинско недоволство може едновременно да бъде експлоатирано от враждебен актьор. Точно това разграничение се опитваше да направи Лиубинавичус по отношение на петициите за ядрената енергия. За него разграничаването на истинските вътрешни недоволства от чуждестранната манипулация - и вземането на решение как, или дали изобщо, да се съобщи това разграничение на обществеността - е може би най-трудната част от работата.