Как се е променяла бюлетината през годините?

Знаете ли, че първите бюлетини са писани на ръка и са пускани в урни без плик. А спомняте ли си десетките малки цветни бюлетини? Може би няма да забравите и дългата над метър и половина интегрална бюлетина.

Първите избори на Третата българска държава се провеждат веднага след Освобождението. Тогава народът е трябвало да избере своите представители за първото Велико народно събрание, което да напише Търновската Конституция. Изборът е бил мажоритарен. Бюлетините са бели листчета, на които всеки грамотен, имащ право на глас, е трябвало да напише името на кандидат-депутата. Така мажоритарно българският народ гласува до 1911 година.

"За първи път се появяват цветните бюлетини през 1911 г. в изборите за 5-то Велико народно събрание и тези партии предварително е трябвало да заявят цвета на бюлетината. Да се регистрират в Софийския окръжен съд и тези цветове стават традиционни за партията - оранжевия за земеделската партия, лилавия за демократите, виненеочервената за комунистическата партия", обяснява Дарина Билярска, експерт в Централния държавен архив.

Между 1919 г. и 1934 г. изборите са задължителни и е имало глоба между 20 и 50 лева за негласувалите. През 1938 г. право на глас започват да имат и жените. Избирателни списъци е имало и тогава. В тях е пишело дали гласуващият е грамотен, каква е професията и възрастта му.

"Когато бюлетините са били бели те са пускани директно без пликове, но по избирателния закон е трябвало да бъдат сгънати на 4. Членовете на избирателното бюро са следили за това, тъй като и тогава са правени опити за фалшифициране и измами и са сгъвали по 2 или 3 бюлетини. Но законодателят е казал, че се брои само една без значение дали вътре са сгънати още 3 или 4", разкзва още Дарина Билярска.

И след 1944 г. партиите избират цветни бюлетини. Използват се цветовете от бита и ежедневието на хората. Така избирателите били агитирани да гласуват с морава, портокалена, куршумена, кайсиева, зелена или розова бюлетина.

"Ето ви традиционният цвят на земеделците, розовият на социалдемократите, традиционният кремав на радикал-демократите, виненочервеният на комунистическата партия. След 1947 г., когато се ликвидира многопартийната система, имаме избори с една партия и БЗНС, разбра се. Бюлетините са бели, мажоритарни. Цветната е тази за референдума през 1971 г. - бяла и червена за нова Конституция", обяснява Дарина Билярска.

И така до 1990 г., когато след демократичните промени се възстановява многопартийността и отново се връщат цветните бюлетини.

"Знаете колко емоции се вложиха в цветовете да се запазят традиционните - БСП червени, опозоцията в синьо, демократическата в лилаво и т.н.", разкзва още Дарина Билярска.

Партиите са толкова много, че цветовете свършват. Решението за останалите политически сили е бели бюлетини с цветни ленти. С шарените бюлетини се гласува и в началото на 21 век. За първи път интегралната бюлетина е въведена през 2005 г. Тогава с нея избираме 40-то Народно събрание. Интегралната бюлетина е предложена от партия НДСВ. Дебатите за нея са близо 4 часа. Нейни противници са от ДПС. Мотивът - неграмотният електорат ще бъде технически затруднен да гласува с обща бюлетина, цветната е лесно разпознаваема.

Вижте и репортажа на Bulgaria ON AIR