България – прецедентът! Еврошеф... под евронаблюдение

Българският случай е прецедент - за първи път европредседателството поема страна, която е под наблюдението на ЕС. И въпреки това София има шанс за успех. Така звучи в резюме оценката на германската политоложка Йохана Даймел - заместник-председател на германското Дружество за Югоизточна Европа, пише Дойче веле.

ДВ: Г-жо Даймел, в момента Европейският съюз изживява фаза, в която спешно се нуждае от обновление. И тъкмо сега европредседателството поема една страна, която сама не успява да се реформира, една страна, която дори все още е под наблюдението на Брюксел. Как виждате България в предстоящата ѝ лидерска роля? Подготвена ли е София за тази задача?

Йохана Даймел: Да, ЕС наистина плува в неспокойни води, но България далеч не е първата страна, която поема европредседателството във времена, когато вътре в ЕС има нужда от дебати по решаващи за бъдещето на Общността въпроси. В същото време е наистина прецедент, че европредседателството поема страна, която се намира под наблюдението на ЕС по силата на т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка. Последният доклад на Еврокомисията за напредъка на България бе изтълкуван като един от най-положителните, но лично за мен е крайно притеснително, че 10 години след присъединяването на страната към ЕС във въпросния доклад се говори за посегателства срещу независимостта на правосъдието, за подкопаване на независимостта на съдиите, говори се дори за противоконституционни закони. Тоест, в това отношение България няма как да бъде пример за подражание.

При положение, че страната, която председателства ЕС, има да се бори с такива сериозни дефицити, как тогава страните от Западните Балкани да бъдат мотивирани за реформи в правосъдието и за решителна борба срещу корупцията и организираната престъпност? Що се отнася до медийната свобода, за която знаем, че постоянно се влошава, България също не е пример за демократична правова държава. В същото време не бива да забравяме, че и други страни, като Полша и Унгария например, също поставят под въпрос ценностната система на ЕС. Това на свой ред изправя Брюксел пред необходимостта да търси начини за противодействие, чрез конкретни санкции например. Иначе има сериозна заплаха за европейския проект. Дали на фона на всичко това България може да бъде разглеждана като страна, която по време на европредседателството си ще е в състояние да разпознае истински важните въпроси и да ги постави на дневен ред? Леко се съмнявам.

ДВ: Най-късно от бежанската криза насам наблюдаваме засилване на националистическите настроения в редица страни-членки на ЕС, включително и в България, която дори си има националисти в правителството. Доколко съвместимо е това с официалната проевропейска ориентация на страната? И как ще се отрази на предстоящото европредседателство?

Даймел: България трябва да е щастлива, че принадлежи към страните, в които проевропейски настроените хора са много повече от евроскептиците. Да, за съжаление през последните години национализмът си проби път навсякъде - и то не само в политическия дебат, но и в парламентите. Така че България не прави изключение. Вижте например Австрия, където десните популисти също ще влязат в управлението. С такива партньори ще бъде много трудно да се постигне консенсус по бежанския въпрос. А България беше и продължава да е изложена на бежански натиск и затова на европейско равнище трябва да намери не само необходимите политически инструменти, но и политически консенсус (за решаване на кризата с бежанците - бел.ред.). Но с оглед на националистите в българското управление и в правителствата на други страни от ЕС тази задача изглежда нерешима.

ДВ: В ролята си на председателстващи отделните Съвети на министрите българските министри са изправени пред редица предизвикателства. Как, според Вас, ще бъдат приетите от европейските им колеги, някои от които ще се окажат в съвет, ръководен от ултранационалист? И дали всички български министри ще бъдат в състояние да се справят чисто езиково със задачите си?

Даймел: Да, чисто атмосферно може да се стигне до известни трудности. От друга страна основните задачи на европредседателството нямат голяма политическа тежест, тъй като се ограничават до организационни въпроси и ръководни функции при съвещанията на Съвета на ЕС. И въпреки това е нужна известна сръчност при ръководенето на разговорите - особено ако ще се търсят компромиси. А що се отнася до познанията по английски - ако някои български министри не владеят достатъчно добре този език, те ще могат да разчитат на професионални преводачи.

ДВ: Основна точка в дневния ред на българското европредседателство е европейската перспектива на страните от Западните Балкани. Виждате ли изобщо възможност за ново разширяване на ЕС, особено на фона на сегашната криза в Общността?

Даймел: Решението на България да обърне специално внимание на съседите си от Западните Балкани заслужава поздравления. Защото е крайно време да обърнем поглед към този регион. Председателят на ЕК Юнкер също направи изявления в тази посока и дори заяви, че Сърбия и Черна Гора могат да се надяват на присъединяване към ЕС през 2025 година. Ако сега България успее да привлече повече внимание към страните от Западните Балкани и наистина свика планираната за 2018 година среща на върха за Балканите, това може да доведе до истинско разбуждане на интереса към региона. Което само по себе си вече е успех.