Путин - начело на Русия четвърт век, но успех ли е това?

Не е изненада, че Владимир Путин отново се кандидатира за президент. И никой няма да бъде учуден, когато идната пролет той спечели изборите. Евентуалният му бъдещ мандат ще продължи чак до 2024, когато Путин ще е вече на 72 години. И ако действително остане на поста дотогава, Путин ще е управлявал Русия почти четвърт век. Не се знае обаче дали краят на неговата кариера ще настъпи през 2024. Защото руската политическа система си има особености. Например това, че въпросът за поредната кандидатура на Путин или неговата поредна изборна победа на практика не са от особено значение.

Кремъл е изградил изкусна система за изборни манипулации. В битките срещу Путин имат право да се включват само подбрани противници, които нямат абсолютно никакви шансове да спечелят - този път сред кандидатите са десният популист Владимир Жириновски, старият лидер на комунистите Генадий Зюганов и послушният либерал Григорий Явлински. Все бледи и политически изхабени личности, които няма как да повлекат след себе си избирателите, пише в свой анализ Инго Мантойфел от "Дойче веле".

Но тъй като дори и Кремъл разбра, че "победата" на Путин над тази стара гвардия би била твърде обикновена, бе изваден нов коз - в битката за президентския пост се включи и русокосата красавица Ксеня , която е нещо като руско копие на Ким Кардашиян. Тя е дъщеря на Анатолий Собчак, бивш кмет на Санкт Петербург и бивш началник на Путин.

Затова и президентът я познава още детските ѝ години. И ако кандидатката попрекали с предизборната реторика, Путин естествено ще го приеме със съответното бащинско великодушие. С други думи, Кремъл държи всичко под контрол.

Единственият сериозен опозиционен кандидат - Алексей Навални - отдавна беше неутрализиран от Кремъл с помощта на скалъпени съдебни присъди. Само че дори и да бъде допуснат до изборите, шансовете на Навални не бива да се надценяват. Защото Кремъл е този, който контролира ситуацията чрез строго направляваните държавни медии.

Изборите за кмет на Москва през 2013 все пак показаха, че Навални има огромен политически потенциал и че би могъл да отслаби блясъка от ореола на очакваната "повсеместна победа на Путин". Затова и Кремъл реши да премахне този риск за изборите през 2018-та.

Дилемата на Кремъл в момента е съвсем различна. За да опази властта си, Кремъл в продължение на години съзнателно подсилваше политическата деморализация и осуетяваше създаването на всякаква политическа опозиция. За целта бяха използвани всякакви средства: превземане на опозицията отвътре, изолирането ѝ, подлагането ѝ на репресии.

В резултат на това руското общество днес е обзето от всеобща политическа апатия, която осигурява клептокрацията на Путин и неговите елити. Последните парламентарни избори преди близо година показаха докъде води всичко това: хората - особено в големите градове - просто спряха да ходят на избори.

Но точно това поведение, съчетано с крайно ниската избирателна активност, в момента плаши Кремъл. Защото дори и да постигне процентна победа с две трети на първия кръг, въпросните фактори биха намалили легитимността на избора, както и необходимата слава, демонстрираща всеобщото народно одобрение за кандидата.

Затова Кремъл сега е изправен пред нелеката задача да мобилизира политически апатичното руско общество, без обаче да допусне воденето на някаква трайна и истинска вътрешноруска политическа конкуренция. По всичко личи, че за да решат тази дилема, политтехнолозите на Кремъл смятат да използват лозунга "Русия е крепост, обградена отвсякъде с врагове". Ще се говори, че Русия е застрашена от "чужди врагове" - от либералния Запад, както и от ислямисткия Юг или Изток, от заговорническия МОК, а и от чуждите медии.

Затова не бива да се чудим, ако антизападната реторика от Москва се засили или ако глобалната руска политика придобие още по-агресивни черти. Би било добре, ако Западът запази спокойствието и разсъдливостта си. Той не би трябвало да реагира на целенасочени провокации, които ще служат единствено на това да се осигури временно висока избирателна активност за преизбирането на Путин.

След новия изборен успех на Путин през пролетта на 2018, руското общество отново ще бъде вкарано в състояние на политическа демобилизация. Най-късно за Световното първенство по футбол антизападното поведение на Москва отново ще бъде неутрализирано. След това обаче политическият елит ще трябва да се запита какво очаква страната от 2024 година нататък: Ще си избере ли Путин наследник за времето след 2024-та или може би ще поиска и след това да остане начело на държавата? За втория вариант той би трябвало да промени конституцията на страната. И нищо чудно, ако заедно с това Путин се самообяви за пожизнен президент. Това пък би спестило на Кремъл дори и неприятната необходимост на всеки четири години временно да повишава политическата мобилизация на руското общество.