Европейският съд реши: Дежурство на повикване се плаща

Европейският съд реши, че работниците, които дежурят на повикване от вкъщи, имат право да получат възнаграждение за часовете, в които са на вахта.

Независимо, че може да не са в офиса по време на дежурството, ако работодателят се е съгласил те да дежурят от дома си, това трябва да се признава за работно време и съответно да се заплаща, постановиха магистратите от Люксембург.

Решението е задължително за всички съдилища на територията на Съюза, ако към тях се обърнат работници или работодатели, които водят спорове по въпроса.

Условието за заплащане е свързано със задължение на работника или служителя да се отзове на повикване да се яви на работа в определен срок, след като бъде потърсен  отработотаделя си.
Ако се изисква работникът да присъства физически на място, определено от работодателя и да е на разположение, за му предостави съответната услуга незабавно в случай на нужда, времето се зачита за работно и се дължи съответното възнаграждение, смятат магистратите.

Те изхождат от разбирането, че при тези условия служителят не може да се посвети на "личните си и социални интереси", а трябва да очаква повикване.

"Времето, в което работникът е на разположение, и се изисква да го прекара у дома си, за да отговаря на повиквания на работодателя в рамките на 8 минути, което значително ограничава възможностите му да изпълнява други дейности – трябва да се смята за работно време", казват съдиите.

Произнасянето е по случай на белгийски пожарникар, който трябвало да отговори до 8 минути, след като го потърсят да се яви за гасене на пожар, когато е на разположение.

Тъй като директивата за работното време не се произнася по размера на възнагражденията, страните членки могат да определят различен размер на заплащане за времето, когато работникът е на работа и когато е на разположение или дежурен, допускат магистратите.

Според Съда на ЕС европейската директива за работното време не дава правото на националните власти да тълкуват "дефиницията и концепцията" за това що е работно време. Страните членки обаче могат да въведат по-благоприятни за работника условия от тези, предвидени в евродирективата.