Беларус флиртува с Китай, да го пази от Русия

Годишнината от освобождението от нацистките окупатори, станала основен официален празник на днешната беларуска държава - Ден на независимостта, бе увенчана с парад в центъра на Минск. Наред с беларуски военни в него участваха не само гости от Русия, но - за пръв път - и китайци. Какво може да значи това? За десантчиците от Псков е ясно, но нали за разлика от тях китайска пехота, камо ли военноморски сили не са освобождавали Беларус през 1944 г.?

Лукашенко си търси покровител

По време на парада в Минск беларуският президент изтъкна военното партньорство на страната както с Русия, така и с Китай. "Далечният стопанин е по-безопасен от твърде близкия съюзник" - ето най-простото обяснение за продължаващия флирт на Александър Лукашенко с КНР. Москва е прекалено близо в очите на Минск.

А Западът почти не дава надежди. Мнозина там смятат беларуската армия просто за подразделение на силите на Русия. Стереотип, практически непобедим въпреки всички усилия на официален Минск, постоянно намиращ поводи да подчертае "стилистичните си разлики" от руския политически режим, пише Иван Преображенски, "Дойче веле".

Ще отбележим, че руснаците не за пръв път маршируват из беларуската столица. Сега впрочем дори прелетяха над нея. Освен 175-те десантчици руско участие имаше и в авиационната част от парада. Китайците пък досега не бяха канени, при все че беларусите сътрудничат с тях от години, имат даже съвместни оръжейни разработки.
Лукашенко навярно би искал да вижда в Китай гарант за независимостта на беларуската държава. Формално, както и Русия, да е гарант за независимостта й от Запада. Фактически обаче - от самата Русия.

Схемата впрочем наподобява използваната от Монголия, за да брани своя собствен суверенитет от Китай. За монголците разпадането на Съветския съюз, гарантирал сигурността им от КНР, наистина бе огромна геополитическа катастрофа. Сътрудничеството с Русия естествено не прекъсна, но постепенно в Монголия се наложи представата, че истинският гарант за сигурността й са САЩ. Те са твърде далеч, за да посегнат на монголския суверенитет, затова пък незримото им присъствие според официален Улан Батор го пази от внезапна китайска анексия - възможност, неспоменавана от монголците, но неизчезваща от мислите им.

Беларус не е Монголия

Ако обаче наистина е избрал за страната "монголския път", Александър Лукашенко рискува да направи голяма грешка. КНР не е САЩ. Разбира се, китайците в момента гледат да се закрепят навсякъде по света, стига да могат, започват да създават и военни бази в чужбина. Но засега явно не са амбицирани като американците.

Освен това днешен Китай има напълно различни, да ги наречем феодални представи за суверенитет и вярност. Щом закриляш дадена страна, "въртиш" я, както си щеш. Беларус например се очертава като добър лост за натиск в дискусиите с Русия, един ден може да стане инструмент за проникване в ЕС или средство за възпиране на НАТО. Но в случай на пряк конфликт между Минск и Москва Пекин безспорно ще се самоотстрани. Русия е далеч по-ценен съюзник и с повече тежест. Което впрочем пролича в поведението на китайците спрямо Украйна - преди и след анексията на Крим.

Прескъпо ли е платен беларуският суверенитет?

Когато заявява, че "суверенитетът е нещо много рентабилно", Лукашенко не си криви душата. Но щом твърди, че беларусите "са платили вече прескъпо за независимостта си", най-малкото се заблуждава. Защото явно има предвид не само героичното минало и победата във Втората световна война, струвала особено много на Беларус, но и днешния ден на страната, старателно балансираща между Изтока и Запада.

Когато през август 1991 г. бе потушен опитът за преврат в Москва, беларусите получиха сегашния си суверенитет един вид в аванс. Мнозина биха се полъгали по това, че Беловежките споразумения са подписани именно в Беларус, но да не забравяме, че нито днешните власти, нито населението - опора на управниците, не са се борили за независимост.

Това е "подарен" суверенитет, който винаги може да бъде орязан, ако не и отнет. Така смятат мнозина в Москва и особено не го крият. Какво значи това за Беларус? Очевидно една проста истина: рано или късно ще трябва да плати сметката за своя суверенитет. И точно тук е важно да не платиш твърде скъпо, защото примерът на Украйна показа, че може да платиш с човешки живот.

И в случая не може да разчита на Пекин - беларуският суверенитет не е голяма ценност за китайците. Най-вероятно няма да плати и Западът, колкото и да разказва Лукашенко, че Беларус е мост между Запада и Изтока, между Русия и НАТО.

Тъй че с оглед баланса на силите между Москва и Минск Александър Григориевич днес май е прав само в това, че отлага момента, в който ще бъде представена окончателната сметка. Макар че тази негова най-важна роля - да бъде спирачка на историческите процеси, едва ли ще получи някой ден позитивни оценки.

Коментарът отразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с мнението на руската редакция и на "Дойче веле" като цяло.
 

/БТА/