Мерки на ЕС: Центрове за репатрация за мигрантите

ЕС обмисля създаването на центрове за репатрация, където ще бъдат затваряни мигрантите, чиито молби за убежище са отхвърлени. Това съобщи австрийският министър на вътрешните работи Херберт Кикл, чиято страна в момента председателства ЕС.

"Ние трябва да направим ясно разграничение между миграция и убежище, между мигранти и бежанци", заяви министърът след неформалната сбирка на вътрешните министри от ЕС в Инсбрук днес.

"Само, ако успеем да осъщесвим практически връщанията, ще можем да върнем доверието на хората", добави германският министър Хорст Зеехофер, който настоява канцлерът Ангела Меркел да върне на граничните европейски държави отхвърлените кандидат-бежанци от Германия.

Според Кикл такива центрове "ще увеличат възможностите ни спрямо отхвърлените кандидати". Центровете ще бъдат от закрит тип и в тях хората, с отказани молби за ЕС ще бъдат държани, докато се организира връщането им.
Министрите говорили и за спешно подписване на споразумения за репатриране с държавите от Северна Африка, като Мароко и Алжир, които са източник за увеличаваща се миграция към ЕС.

Европейските лидери преди две седмици поръчаха на министрите си да ускорят връщанията на мигрантите, които нямат право на закрила в ЕС. В момента само около 36 на сто от решенията за репатриране се реализират, защото родните държави не приемат обратно гражданите си или пък защото те се укриват от властите.

Центровете за репатрация са нова идея, която идва след вече започналите дебати за създаване на изнесени извън Европа лагери, където икономическите мигранти да се пресяват от бежанците, и за създаването на контролирани центрове в държавите по европейските граници, в които мигрантите да бъдат държани, докато се прецени дали да бъдат приети или не.

Кикл съобщи, че има консенсус за засилване на контрола по външните граници, което гранични държави като България поставят като условие, за да започнат да приемат обратно мигранти.

Европейската комисия обещава да предложи до октомври ново законодателство, с което да увеличи петкратно състава на службата за брегова и гранична охрана ФРОНТЕКС до 10 000 служители, и да й даде нов мандат, да пази границите и да връща мигранти от там.

ЕС преговаря с агенциите на ООН за бежанците и за миграцията, по концепцията за центровете за дебаркация, които трябва да се създадат в околните държави и в тях да се връщат спасените в Средиземно море мигранти. Идеята на Брюксел е те да са по модел на сделката с Турция, благодарение, на която напливът към Гърция е намалял с 96% спрямо 2015 г.

"Споразумението с Турция работи добре. То работеше дори в трудните дни след неуспешния опит за преврат", заяви комисарят за миграцията Димитрис Аврамопулос.

Той обаче подчерта, че подобна сделка едва ли може да се направи с Либия – през която минават най-много нелегални имигранти, въпреки усилията, които ЕС полага за това. Ето защо Брюксел се е насочил към позиционирането на лагерите в Египет и в Нигер. ЕС разчита на своите членки да използват "дипломатически и икономически инструменти", за да ги склонят да ги приемат.

Кикл добави, че ще се използва политиката "на моркова и тоягата", като на такива държави се помогне да укрепят собствените си граници, за да не пропускат толкова мигранти и ще се настоява за сключване на споразумения за реадмисия.

За разлика от австрийския и от германския министър Хорст Зеехофер, които говориха след края на срещата в Инсбрук, Аврамопулос заяви, че миграционна криза в момента няма и че бройките са значително намалели от 1,8 млн души през 2015 г до 200 000 през миналата.