Безумието на Първата световна война, Втората. Ще има ли Трета?

В началото на 20 век светът преживя Първата световна война – една месомелачка с чудовищни размери. Механизмът, довел до този апокалипсис, все още може да предизвиква войни, дори и световни, твърди Виктор Ерофеев в материал, публикуван в Дойче веле.

Дали младият сърбин Гаврило Принцип е нямало да се стресне и да се откаже от убийството на австроунгарския престолонаследник, ако е можел да знае, че в резултат на неговото действие ще избухне световна война с милиони жертви? Едва ли.

19-годишният националист, сякаш излязъл изпод перото на Достоевски, в крайна сметка постига своята цел. В резултат на Първата световна война Сърбия става държава, а Австро-Унгария и другите големи дотогава империи като руската, германската и османската, престават да съществуват. Гаврило Принцип така и не успява да съпреживее тържествения миг за Сърбия, защото умира в затвора през пролетта на 1918 година. През есента на същата година Антантата печели войната. През ноември Германия капитулира.

Германия на колене. С тежки последствия

Победата обаче не донася траен мир. Откритият огън на войната угасва, но германската  жажда за реванш остава да тлее. Повод за това става Версайският договор от 1919 година, който поставя Германия на колене, разорявайки и без това разсипаната страна чрез анексии, контрибуции и всевъзможни военни забрани. Но ако Германия беше победила в тази война, тя навярно също толкова малко щеше да се церемони със страните от Антантата. Светът така и не успява да намери разумен и стратегически правилен изход от войната. Всъщност никой и не го е търсил.

Първата световна война изобщо не прилича на повечето предишни войни. Използват се танкове, картечници, бойна авиация, подводници, мини и газови атаки. Всичко това превръща войната в нечовешка месомелачка с апокалиптични мащаби. След прекрасната епоха в началото на 20-и век и след сребърния век на изкуството и литературата цивилизованият свят сякаш подивя.

Човешкият живот вече не струва нищо, а цивилното население на воюващите страни се превръща в заложник на смъртта. Като резултат от Първата световна война се раждат и развиват два паралелни тоталитарни режима, които си приличат като близнаци по своята репресивна безпощадност: режимът в нацистка Германия и този в Сталинова Русия.

Сръбският терорист е формалният подпалвач на войната, но истинските виновници за нея са трите сродени помежду си европейски монархии на Русия, Германия и Великобритания. Те не намират мирно решение на конфликта, макар в началото поне да правят подобни опити /чрез писма и телеграми с ласкави обръщения/. Историята на Първата световна война е показателна не толкова за поделянето на света, империализма или псевдопатриотизма, колкото за несъвършенството на човешката природа.

Триумф на ирационалността над човешкия разум

Чудовищната война се ражда по нелепа случайност, в резултат на абсурдно преплитане на събитията, показвайки триумфа на ирационалността над човешкия разум. Войната е можела да бъде предотвратена, но световните властници се показват като бездарни, самолюбиви, амбициозни и тщестлавни хора, за които личното его е било по-важно от огромните човешки загуби на фронта. Неслучайно след войната възниква литературата на „загубеното поколение“, особено в книгите на Хемингуей и Ремарк.

Опитът от 1918 ни учи, че една война, дори световна, може да избухне "просто така" по някаква трагична или нелепа случайност. Последиците обаче са съвсем реални. След като загуби Студената война и остана в доста умален вид спрямо бившия СССР, Русия изглежда се оказа също толкова обидена, колкото беше и Германия през 1918 година. Разбира се, разлики има – както между двете страни, така и между двете епохи.

Човечеството с мъка преживя Втората световна война, която бе логично продължение на Първата световна. А една нова "обида" от този сорт навярно би отнела живота на всички хора по земята. При това положение смятам, че някой нов Гаврило Принцип би трябвало много повече да се замисли за целта, средствата и най-вече последствията от едно подобно деяние.