Кашоги - горд арабин, любител на историята, с идеи за проекти в Турция

Приятели на Джамал Кашоги заявяват, че саудитският журналист е бил горд арабин, който е искал да се установи в родината на своите предци, Турция, и да допринесе за развитието на растящата общност от арабски изгнаници, които са намерили там убежище, пише в обширен материал Асошиейтед прес, цитиран от БТА.

Кашоги изчезна на 2 октомври, след като влезе в саудитското консулство в Истанбул. Вчера Саудитска Арабия призна, че той е починал, след като се е сбил с хора, които е срещнал там, но според АП тази версия е била посрещната със скептицизъм, а турски проправителствени медии твърдят, че саудитски отряд е пътувал за Турция специално за да убие колумниста на "Вашингтон Пост".

За Кашоги, любител на историята, растящата арабска общност и турската сила в региона са били отзвук от времето на Османската империя, когато Истанбул е бил център на един богат и мултикултурен Близък Изток. С милиони арабски изгнаници, които са напуснали домовете си поради войни или преследване, Турция се е превърнала в плодотворна среда за таланти и идеи, място, където Кашоги би имал възможност да реализира собствените си проекти, включително създаване на продемократична група, група за контрол на медийната свобода, форум за разпространение на икономически изследвания и създаване на онлайн издания.

Кашоги е планирал да се ожени за турската си приятелка на 3 октомври, на следващия ден след влизането му в саудитското консулство в Истанбул, за да получи документите, които потвърждават развода му с предишната му съпруга. Той е бил купил дом в Истанбул и според приятелите му е планирал да разделя времето си между Истанбул и Вирджиния, където е притежавал апартамент от 2008 г.

Убийството на Кашоги изпрати смразяващо послание до много арабски изгнаници, които са намерили убежище в Турция. Няколко антиправителствени арабски телевизии излъчват от Турция, а истанбулската Арабска медийна асоциация има около 800 члена. Турция също така е приела хиляди членове на забраненото в Египет Мюсюлманско братство, след като президентът от братството беше свален от армията през 2013 г. Много сирийски групи, които се противопоставят на президента Башар Асад, очаквано са се събрали в съседна Турция, където почти 3 милиона сирийци са избягали от войната в родината си.

В своите последни интервюта Кашоги декларира подкрепа за турската политика по отношение на Сирия, докато същевременно критикува позицията на собственото си правителство.

Саудитската политика напоследък се сближава с политиката на САЩ в Сирия и открито подкрепя водените от кюрдите сили в Източна Сирия, на които Турция гледа като на опасност. Кашоги е критикувал разрива на страната си с Турция с аргумента, че един съюз на двете регионални сили би бил по-естествен от партньорството между САЩ и Саудитска Арабия.

Кашоги, някога вътрешно лице в саудитското кралско семейство, се превърна в критик на управляващите в кралството след разгрома на опозицията, войната срещу съседен Йемен и прекъсването на отношенията с Катар.

Кашоги намери топъл прием в Истанбул, казва Азам Тамими, британски палестинец. "Настоящите политически власти в Турция имат най-близки връзки с арабите от времето на Османската империя преди сто години. Ердоган и неговата партия се отвориха към арабите", казва Тамими.

Предците на Кашоги са живели в днешна Централна Турция. Фамилното име означава "производител на лъжици" и на турски се произнася като "Кашъкчъ".

Еяд Алхаджи, сирийски кинематографист, казва, че Кашоги е бил "енциклопедия" за историята на региона. Алхаджи си е сътрудничил със саудитския журналист по проект за документален филм за живота на Фахредин паша, последния османски управител и военен комендант на Медина, който е отбранявал днешния саудитски град по време на арабски бунт през Първата Световна война. Обсадата на Медина отзнаменувала края на Османската империя и раждането на новите арабски държави. По време на боевете семейството на Кашоги е било прогонено - някои избягали в Измир в днешна Турция, а други - в Дамаск.

Паметта за Фахредин паша, който е воювал срещу новите национални държави и за запазване на османското влияние, е предмет на дълбоко разделение между лидерите на държавите от Персийския залив и Турция.

Миналата година лидери от Залива, критични към турския президент Реджеп Тайип Ердоган, го сравниха с Фахредин, когото обвиняват, че е ограбил културното им наследство, като при напускането на Медина е взел ръкописи и ги е отнесъл в Истанбул. Анкара, която застана на страната на Катар, отговори на това, като нарече улицата, на която е разположено посолството на Обединените арабски емирства, на името на Фахредин.

"Този период е повратна точка за бъдещето на всички арабски държави и на Близкия Изток", казва Алхаджи за посланието, което според него Кашоги е искал да предаде чрез техния проект.

"Ние не трябва да се фокусираме върху Фахредин като биография, но трябва да се справим с историята от този период", казва сирийският кинематографист.