Орхан, оцелял от горящия автобус: Мислех, че шофьорът е заспал

Орхан Алити, един от седмината, оцелели при жестоката трагедия с македонски автобус на магистрала "Струма" разказа за преживяното пред македонското издание "Слободен печат", цитиран от "24 часа". Алити пътувал заедно със сина си Висар, на 23 г., който обаче загина.

Бащата успял да счупи задното стъкло на автобуса и да скочи, заедно с другия оцелял Лулзим помогнали и на останалите. За жалост обаче Орхан не е могъл да помогне на сина си.

От болничната стая в "Пирогов" мъжът, който има и белгийско гражданство, разказва по телефона на репортер на "Слободен печат" последните часове преди трагедията. Казва, че е в добро здравословно състояние и се надява във вторник да бъде изписан от болницата.  Първия ден му била извършена интервенция на десния крак, а вчера - операция на гърба. Днес му направили още една радиография.

"Когато тръгнахме от Истанбул бяхме в търговския център „212“, а екскурзоводът Мусин Широки каза в 15:45 часа да сме в автобуса и да тръгнем за Македония. Тръгнахме оттам в 17 часа. Преди да тръгнем разговарях с чичко Хамди от Студеничани, изпушихме по една цигара. Той ми каза, че на предната дясна гума забелязал, че нещо тече. Отидохме и видяхме с фенерчето на телефона, изгледаше като дупка под гумата. Казах му на чичко Хамди, че може да е глицерин, но си мислех, че не  нищо страшно, защото в този момент нищо не капеше. Стигнахме до границата с България. След като минахме, на 20 метра ядохме и тръгнахме отново. В момент на нещастието бил буден и видял, че автобусът се е ударил в мантинелата.

Мислех, че шофьорът е заспал и затова му избяга воланът и се удари, но в това време избухна пожар и това не ми изгледаше нормално. Автобусът забави малко, после пак продължи да се движи, но пак имаше пламък", спомня си Орхан.

Всички изпаднали в паника и никой не знаел какво се случва. "В този момент човек много бързо премисля, че ако пожарът обхване рейса, вратите няма да се отворят. Скочих с двата крака към задното стъкло, но първия път не се счупи. Вторият път скочихме аз и Лулзим и пак с двата крака и успяхме да излезем навън. Мислих само как да стана и да извикам на другите да излязат навън от прозореца. Когато се опитах да стана, видях, че половината ми е счупена и не мога да се изправя. Счупен ми е и кракът.  Кога се намерих на асфалта на отсрещното платно помислих, че ако дойде автомобил, може да стане още по-лошо. Върнах се и минах пак от другата страна пътя и почнах да викам по сина ми Висар, но той не отговори", разказва Орхан през сълзи.

Казва, че експлозията се случила страшно бързо. Когато били навън видял, че автобусът и отзад вече е обхванат от пламъци. Видял някои хора да скачат след него. Лулзим викал по съпругата си Медна. Опитал се да стане на крака, но не успял.  Видял, че след него излезли пътници от Долно Количане, а 17-годишната Зулихя плачела много. След това минал друг автобус на "Беса транс", май от Тетово,  пътниците искали да им помогнат. Автобусът минал вероятно след 20 минути. "Помогнаха ни да побегнем от мястото, защото мислехме, че ще има нова експлозия", допълва разказа си Орхан.